Решение № 6175 от 22.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на Община Правец против решение 1224 от 26.11.2021 г., постановено по адм.д. 102/2021 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Б. Маринов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-област отменя заповед 3-23/13.01.2021 г. на заместник-кмета на Община Правец, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Обособена част 2" с площ от около 35,70 кв.м., представляваща двуетажна пристройка механа на първи етаж със самостоятелен достъп и спално помещение със самостоятелен санитарен възел на втори етаж и отделен вход, изпълнена по североизточната страна на Обособена част 1 и Обособена част 3 с обща застроена площ от около 12,41 кв.м., представляваща Пристройка склад и външни стъпала", находящи се в ПИ 58030.110.273 по плана на новообразуваните имоти за махала Драганска, гр. Правец. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Приема, че изложените в заповедта мотиви са непълни, тъй като административният орган не посочва кога е извършено строителството на двете обособени части, за които е разпоредено премахване и липсват мотиви за търпимостта на тези части. Посочва, че като не е провел обективно и пълно изследване относно всички релевантни за случая обстоятелства, административният орган е постановил акт в нарушение на чл. 34, 35 и чл. 36 АПК и § 127 ПЗР на ЗУТ. Излага съображения, че като основание за премахване на обособените части от строежа е послужила единствено преценката на административния орган, че се касае за незаконни строежи, тъй като същите са изградени без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, а органът е следвало да съобрази разпоредбите относно търпимите строежи. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид заповед З-224/23.04.2020 г., с която са делегирани правомощия на заместник-кмета на Община Правец да издава заповеди за премахване на незаконни строежи т. 1.8, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно, категорията на строежа пета. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока е направена само констатация, като в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви, обосноваващи този му извод, въпреки, че по делото е установено, че от компетентните органи е съставен констативен акт, с който е констатирано извършеното незаконно строителство, като актът е връчен на жалбоподателя и същият депозира възражение. Неправилно съдът приема, че липсата на мотиви в обжалваната заповед, относно времето на построяване на описаните в заповедта незаконни строежи обособена част 2 и обособена част 3 и неизследване на въпроса за евентуалната им търпимост по § 127 ПЗР ЗУТ съставляват самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. Дори и в заповедта да е направена преценка за търпимост на строежа, то същата подлежи на съдебен контрол. В съдебната фаза съдът събира доказателства и служебно извършва преценка за търпимостта на строежа, която е пряко обвързана с последиците на заповедта и нейната законосъобразност, тъй като дори и да е незаконен, ако е търпим строежът не подлежи на премахване. При липса на такива констатации в оспорената заповед задължение на съда е да събере доказателства относно годината на извършване на строежа, да установи дали същият е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите по време на извършването му или съгласно ЗУТ и в зависимост от времето на извършване на строежа да направи извод дали същият попада в някоя от хипотезите за търпимост съобразно § 16 ПР ЗУТ, съответно § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Събраните по делото доказателства относно периода на извършване на процесните строежи, не са обсъдени от съда, не са изложени и мотиви относно приложението на § 16, ал. 1, 2 или 3 ПР ЗУТ, или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, което е съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства касационната инстанция да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства относно времето на извършване на незаконните строежи, както и относно наличието или липсата на действащите градоустройствени планове по време на извършването им, или към настоящия момент и съответно да направи изводи за тяхната търпимост, съобразно § 16, ал. 1, 2 или 3 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, в зависимост от приетия за установен от съда период на извършването им. Претендираните в настоящето производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,