Решение № 14879 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2018 г.

Решение № 14879 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Бургас, срещу решение № 664/04.04.2018 г., постановено по адм. дело № 363/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена издадената от него заповед № 18-0769-000022/05.01.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година, приложена спрямо А. Т. в качеството му на собственик на моторно превозно средство Шевролет Калос с рег. [рег. номер на МПС]. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че след като съдът е приел заповедта за немотивирана относно продължителността на срока на мярката е следвало да го намали до законовия минимум, а не да отмени изцяло акта, издаден в условията на обвързана компетентност. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата или да се намали срока на мярката на шест месеца. Ответникът - А. Т., не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорената пред административния съд заповед е мотивирана с това, че на 04.01.2018 г. около 17, 17 часа в гр. Бургас, ул. Гладстон, на кръстовището с ул. Фердинандова, собственият на адресата автомобил е управляван от лицето Г. Г., който го управлява в срока на изтърпяване на наказание "лишаване от право да управлява МПС", постановено по съдебен ред с влязла в сила присъда по нохд № 4918/25.10.2017 г. на РС Бургас. На лицето е съставен АУАН от 04.01.2018 г. за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. По делото е установено, че водачът е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, който не е изтекъл към датата на проверката и съставянето на АУАН. При тези факти съдът е приел, че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. Изложил е съображения за издаване на заповедта от компетентен орган, но при допуснато съществено процесуално нарушение и в несъответствие с материалния закон поради липса на мотиви относно максималната продължителност на срока, за който е наложена мярката. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач,.... или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Безспорно е установено в първоинстанционното производство, че на посочената в АУАН дата водачът на моторното превозно средство, в срока на лишаване от право да управлява моторно превозно средство, наложено му с влязла в сила присъда, е управлявал лек автомобил, собственост на адресата на мярката. В тази хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство, като няма изискване нарушението да е извършено от него или собственикът да е знаел, че лицето, управляващо автомобила му, е лишено от права. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП времевият период, за който се налага прекратяване на регистрация на пътното превозно средство, е от 6 месеца до една година. Принудителната административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният орган е длъжен да обоснове защо определя съответната продължителност на срока. В случая в оспорената заповед не се съдържат съображения по какви причини и въз основа на кои факти и обстоятелства е наложен максималният срок на принудителната административна мярка. Такива не могат да се изведат и от документите, съдържащи се в административната преписка. Правилно в обжалваното решение е прието, че при липса на мотиви относно продължителността на срока е невъзможно да се извърши преценка за съответствието на мярката с целта за прилагането й. Съдът не може да замести липсващите мотиви в оспорената заповед относно определения срок на ПАМ. Само в случай на изложени фактически обстоятелства за това може да се проверява съразмерността и тежестта на наложената мярка в максималния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. След като в закона за този вид нарушение не е определен конкретен срок за налагане на принудителната административна мярка, то органът задължително следва да обоснове налагането продължителността му с необходимостта от превантивен ефект на мярката за конкретния случай и при спазване на принципите за съразмерност по чл. 6 АПК. Липсата на мотиви за определяне на максималния срок за налагане на принудителната административна мярка е нарушение във формата на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което законосъобразно съдът е отменил оспорения пред него административен акт. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационния основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение