Решение № 13573 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 102/2017 г.

Решение № 13573 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 102/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. П. чрез адвокатите В. Г. А. и М. Ж. С. против решение № 1685 от 19.09.2016 г. по адм. дело № 3247/2015 г. на Административен съд - П. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против нотариална покана на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П. с изх. № 01-163-6500/779 от 19.11.2015 г. в частта, в която се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/02900 от 16.10.2009 г. и е присъдена допълнителна държавна такса в размер на 967.84 лева. Правят се възражения за наличие на трите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - директор на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П. изразява чрез процесуалния си представител - юрисконсулт К. Н. - Гърова писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна пркуратура дава заключение за процесуална недопустимост на обжалваното съдебно решение. Мотивира се, че задължението за връщане на сумата по първото плащане и отказ от второто плащане произтича от заповед № 03-160-РД/492 от 19.11.2015 г. на същия директор, която не е обжалвана. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. М. П. против нотариална покана изх. № 01-163-6500/779 от 19.11.2015 г. в частта й, в която се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/02900 от 16.10.2009 г. Направените подробни възражения сочат на наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Съдът е събрал в цялост административната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателствна. Изслушал е и свидетел. За изсняване на спора е допуснал две експертизи - агротехническа и счетоводна, заключенията на които са приети без оспорване от страните. Подробно е анализирал всички събрани доказателства и е изложил приетите за установени факта. Въз основа на тях е обсъдил всички доводи за незаконосъобраност на нотариалната покана в обжалваната й част. Приел е, че тя инкорпорира в себе си властническо волеизявление на надлежен административен орган, поради което разкрива всички белези на индивидуален административен акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол. Материалната му компетентност произтича от уредената правна възможност за изпълнителния директор на ДФЗ в чл. 20а, ал. 3 ЗПЗП, повторена и в чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на фонда. На следващо място е счел, че нотариалната покана съответства на законовите изисквания за форма, тъй като фактическите обстоятелства за издаването се съдържат в протоколите от контролните проверки, част от административната преписка. В тази връзка е съобразил, че за всички проверки бенефициентът е надлежно уведомяван, осигурена му е възможност да направи възражения за съдържащите се в тях наблюдения и изводи, от което право той неколкократно се е възползвал. Съдът подробно е обсъдил доводите на жалбоподателя за противоречие на акта с материалния закон. Позовал се е на разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., даваща възможност на изпълнителния директор на фонда да удължи сроковете, за което е издадена нарочна заповед. Поради това е приел за неоснователни твърденията за извършени проверки извън нормативно уредените за това срокове. На следващо място е счел за доказани направените в административното производство изводи, потвърдени от двете съдебни експертизи, а именно - липсата на създадени годни лешникови насаждения, водеща до неизпълнение на заложеното в бизнес плана икономическо нарастване. Допълнително е изложил и собствени съобръжения ивън формулираните в административния орган, сочещи на функционална несамостоятелност на инвестицията и изкуствено създаване на условия за получаване на помощ в противоречие с целите на мярката. По всички тези комплексни съображения е приел оспорената нотариална покана за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Решението е процесуално допустимо, а по същество - правилно с известна корекция на мотивите. Съдът не възприема даденото от прокурора заключение за липса на административен акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол. Видно от данните по делото, на една и съща дата - 19.11.2015 г. един и същ административен орган - директорът на ОДЗ "Земеделие" е издал заповед № 03-160-РД/492, която цялостно е инкорпорирал в изпратената до ползвателя на финансовата помощ нотариална покана. Тя му е връчена, поради което той е обжалвал именно нея. Постоянна и безпротиворечива е съдебната практика, че волеизявлението, макар и наименовано "нотариална покана" има властнически характер, рефлектира върху правната сфера на адресата и може да бъде оспорено по съдебен ред. В този смисъл са съдебните актове, постановени след Тълкувателно решение № 6/2015 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд - например по адм. дело № 7697/2016 г., адм. дело № 13010/2016 г., адм. дело № 3996/2016 г., адм. дело № 6329/2915 г., адм. дело № 11656/2106 г., адм. дело № 10171/2016 г., адм. дело № 3574/2016 г., адм. дело № 6516/2016 г. на Върховния административен съд. Ето защо обжалваното съдебно решение е допустимо. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени пред административния съд. При разглеждането им съдът взе предвид следните относими към спора обстоятелства: Жалбоподателят е сключил на 16.10.2009 г. договор за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони. Фондът се е задължил да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана. Същевременно в чл. 1.2 от договора тяхната реализиция е обявена за безусловно основание за изплащането. Помощта е уговорена за период от пет години, плащана на два етапа: първо плащане в размер на 24446 лева и второ плащане в същия размер при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици/ИЕ/. Срокът на договора е до 16.10.2012 г. В чл. 4.4 са договорени между страните отделните случаи, при които фондът ще откаже второто плащане. На първо място, формулирано, като буква "а" са случаите, при които ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана; изпълнил ги е неточно и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени. Основание съгласно б."б" от т. 4.4. за отказ от второ плащане е хипотезата, при която икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 ИЕ към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. В Приложение № 1 се съдържа таблица (впоследствие променена чрез сключен анекс между страните) с описани инвестици в дълготрайни материални активи и таблица за основните дейности и цели. В нея са отразени шест такива: 1. Увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 3 ИЕ; 2. Завършване на курс с описаното обучение; 3. Увеличаване обработваемата площ на земеделското стопанство; 4. Създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения; 5. Подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване; 6. Придобиване на професионална квалификация в областта на земеделието. По същия начин целите са формулирани и в бизнес-плана, като неразделна част от договора за подпомагане. В общата информация, съдържаща се в него, е описан начален икономически размер на стопанството в ИЕ - 2.16 ИЕ. Между посочените три алтернативни възможности за време за проверка на изпълнението на плана, ползвателят е избрал третата година от сключване на договора. Задължил се е икономическият размер на стопанството към момента на тази проверка да е 7.73 ИЕ. Същевременно е фиксирал икономически размер на стопанството съгласно петата година, посочена в бизнес плана на 9.28 ИЕ. При маркетинговия анализ и състоянието на пазара в раздел II от плана е описал липса на реални конкуренти в района. Твърдението се опровергава от данните по преписката, за наличие на още осем земеделски производители, осъществяващи дейност по тази мярка за същата продукция и то създавайки един общ масив. В таблица 8.2 от плана е описал една и съща дейност - отглеждане и създаване на лешници върху арендована земя, започваща от 13.032 декара и завършваща до 30.032 декара през петата година. Развитието на стопанството за период от пет години е показано и в раздел V от плана "Производствена програма на земеделското стопанство". Единствената отлика на предвидената за изпълнение дейност през последната пета година е липсата на дейност по създаване на лешникови насаждения. Поетият ангажимент от бенефициента е само за отглеждането на създадените и отгледани площи през предходните четири години. Определянето на икономическия размер за петгодишния срок е детайлно представено в Таблица 13. На 12.11.2012 г. ползвателят е подал заявка за плащане чрез попълване на документ в бланкова форма. Заявил е извършени разходи по шест вида дейности, между които увеличаване обработваемата площ на земеделското стопанство и подобряване механизацията чрез закупуване на селскостопанска техника. Фиксирал е извършените от него разходи, свързани с допустимите видове дейности на 7640 лева и е поискал остатъка от финансовата помощ в размер на 24446 лева. По повод на заявката е извършена контролна проверка, обхванала неговото земеделско стопанство и съседните земеделски стопанства на още осем физически лица - всички заявили за създаване площи с лешникови насаждения. Резултатите от проверката са обективирани в контролен лист, като под формата на забележка са вписани констатирани нередности, както във връзка с насажденията, така и със закупената техника. Ползвателят е надлежно уведомен. С оглед констатациите при проверката, експертът е изготвил докладна записка на 25.01.2013 г. за детайлна проверка от дирекция "Противодействие на измамите" по две направления. Въз основа на нея и на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от Наредба № 9/2008 г., административният орган със заповед от 4.03.2013 г. е спрял обработката на заявката за второ плащане. В същото време е образувано и досъдебно производство № 153/13 в МВР - П., по което е приложен протокол за оглед на местопроизшествие от 29.05.2013 г., включващ и трите заявени парцела от жалбоподателя, както и агротехническа експертиза на стопанствата. На 8.12.2014 г. с постановление е прекратено производството против жалбоподателя и е разпоредено връщане на веществените доказателства под формата на документи. През януари и май на 2015 г. са извършени нови две проверки, приключили с отразяване на редица несъответствия. С всички тях ползвателят е надлежно запознат и е представил писмени възражения. В резултат на констатациите е издадена заповед за отказ от плащане, поради неизпълнение на инвестициите, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана. Констатациите на проверяващите са потвърдени и от допуснатите и приети от административния съд две експертизи. Така установените факти опровергават първата група възражения в касационната жалба за порок във формата на нотариалната поката, изразващ се в липса на мотиви. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че фактическите обстоятелства, обоснововащи мотива на административния орган за отказ от подпомагане, поради неизпълнение на бизнес плана, се извеждат от многобройните контролни проверки. За всички тях ползвателят е надлежно уведомен и му е осигурена възможност да възрази и да ги опровергае. За периода от 2012 до 2015 г. експертите на фонда са установили първоначално, че по посадъчния материал няма белези за растителния вид, пръчките не са засадени здраво в земята, а техниката не се намира в обекта. Макар и в качеството си на косвено доказателство за спора, при огледа, извършен за целите на образуваното досъдебно производство / с който жалбоподателят е запознат съгласно правилата на НПК/, също е установено, че повечето от засетите фиданки са изсъхнали, без листа и терените са силно затревени. При огледа на 2.08.2013 г. за изготвяне на агротехническата експертиза процентът на живите дръвчета е определен от 1 до 5%. Констатациите са потвърдени и през 2015 г. при контролните проверки от страна на ДФЗ. Преценени в съвкупност всички те установяват по един категоричен начин, че ползвателят не е изпълнил задължението си да създаде и отгледа лешници - дейности, залегнали в бизнес плана, за реализицията на които му се дължи договорената финансова помощ. Налице е неизпълнение на договора и законосъобразно административният орган, позовавайки се на клаузите на неизпълнението, е отказал второто плащане. Липсата на намерение за ползвателя да реализира дейността по договора се потвърждава допълнително и от установеното в хода на първоинстанционното административно производство обстоятелство, че той е престанал да арендова трите парцела. Данните по делото, както и изявленията на бенефициента, че той никъде не е поел задължение да отгледа годни да дават продукция лешникови насаждения показва неразбиране от негова страна на целите на мярката. А съгласно чл. 2, т. 1 от Наредба № 9/2008 г. подпомагат се проекти на млади фермери, които улесняват и подпомагат процеса на създаване на земеделско стопанство. Такова в случая безспорно не е създадено, поради което първоначално одобреният проект не подлежи на подпомагане. При липсата на годни насаждения /която се установява и от приложения по преписката многоброен снимков материал/ се обезсмисля наличието на закупената селстостопанска техника, както и преминатото обучение от страна на бенефициента. Липсата на необходимост да се използва техниката е довело до състоянието й, констатирано през месец май на 2015 г. - лош външен вид, корозия и разположено в тръбата гнездо на оси. Поради това съдът намира, че е налице цялостно неизпълнение на задълженията по договора. Това прави неоснователни възраженията в касационната жалба за несъобразяване на административния акт с тежестта, степента и постоянния характер на нарушението. Отказът е законосъобразен, а жалбата срещу него неоснователна. Като я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което в тази му част следва да се остави в сила. Изложените в него мотиви за установени изкуствено създадени условия с цел получаване на облага в противоречие с целите на подпомагане, не се съдържат сред основанията за отказ от второто плащане, формулирани в нотариалната покана, поради което не следва да се вземат предвид при решаването на спора. Касационната жалба е неоснователна и в частта й, в която се обжалва решението за осъждане на ползвателя да заплати държавна такса на основание чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ, изчислена в размер на 967.84 лева. Претендира се намаляването й до 1 % от материалния интерес - или 244.46 лева, тъй като се обжалва само отказа за извършване на второ плащане в размер на 24446 лева. Страната се позовава на изменената разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ, в сила от 20.09.2016 г. с твърдението, че промяната е станала преди постановяване на съдебното решение, което не е вярно. Решението е постановено на 19.09.2016 г. - т. е. преди обнародване на изменението на чл. 27, ал. 6 от закона. С оглед изхода на делото, касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение