Решение № 41 от 18.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 36/2012 г.

Решение № 41 от 18.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 36/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII - Възобновяване на наказателни дела по искане на осъдения П. Л. С. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 от НПК да се възобнови нохд 3890/2011 г. на РС-Пловдив. Съображенията му са, че делото е разгледано при допуснати съществени нарушения на закона - материалния и процесуалния, а наказанието му е явно несправедливо, защото е наказан без да е извършил престъпление. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I-во н. о. намира: Нохд 3890/2011 г. на РС-Пловдив е разгледано по реда на Глава ХХIХ, чл. 384 от НПК - Решаване на делото със споразумение, постигнато в съдебното заседание по делото на 8.VIII.2011 г. пред Районен съд-Пловдив. В това заседание нееднократно осъденият С. и защитникът му са заявили, че има постигнато споразумение с прокурора доброволно и с ясно съзнание за последиците му, категоричен е и отказа делото да се разглежда по общия ред. В съответствие с чл. 384 и чл. 382, ал. 7 от НПК съдът е одобрил споразумението и на основание чл. 24, ал. 3 от НПК производството е прекратено. При разглеждане на делото и постановяване на определението за одобряване на споразумението между подсъдимия и прокурора, както и за прекратяване на производството няма никакво нарушение на закона - нито на материалния, нито на процесуалния. Абсолютно голословни (виж протокола от съдебното заседание) са твърденията в искането, че на подсъдимия тогава нещо е "втълпено от прокурора", че е въведен в заблуждение за последиците на споразумението и това да е причина да приеме решаване на делото по този ред. Без правно значение в настоящето производство са и твърденията, че по гражданско дело е разпитан свидетел, който е говорил за факти, които се различават от описаните в обвинителния акт и които осъденият е приел със споразумението. Очевидно искането за възобновяване на делото е неоснователно. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.