Решение № 5037 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 949/2020 г.

Решение № 5037 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 949/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение № 6089/18.10.2019 г. постановено по адм. дело № 7660/2019 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/, чрез процесуален представител, иска отмяна на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила –касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не претендира разноски. Ответникът – Н. Григорова, чрез процесуален представител в писмен отговор и молба оспорва касационната жаба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът – "Еконт Експрес" ООД, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на Н. Григорова Решение № ППН-01-525/2018 г. на Комисия за защита на личните данни, в частта, с която административния орган е уважил искането на ответника "Еконт Експрес" ООД за разноски в размер на 470 лв., платими от Н. Григорова, и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. КЗЛД е била сезирана с жалба рег. №ППН-01-525/2.07.2018 г. на Н. Григорова с твърдения за незаконосъобразно обработване на личните и данни от "Еконт Експрес" ООД. С цитираното Решение № ППН-01-525/2018 г., КЗЛД оставя жалбата без уважение, като в обжалваната му част на осн. чл. 59, ал. 2, т. 6 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 8, ал. 3 и § 1 ДР на Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, уважава искането на ответника за разноски-адвокатско възнаграждение в размер на 470 лв. За постанови този резултат, АССГ е приел, че оспорения акт на КЗЛД в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, по при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. Съдът е счел, че липсват мотиви в административния акт относно основанието, поради което е прието, че Н. Григорова следва да заплати направените от "Еконт Експрес" ООД разноски, като съображенията на административния орган не са отразени по никакъв начин в мотивите на постановеното решение № ППН-01-525/2018 г. Решението на Административен съд София-град е правилно. Законосъобразни са изводите на АССГ за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от КЗЛД, изразено в липса на мотиви в оспорената му част на решението по отношение уваженото искане на ответника в административното производство за разноски. Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, а съгласно ал. 2, т. 4 когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Именно такъв е процесния случай, в който КЗЛД е издал административен акт с решение в писмена форма, което предвид цитираната разпоредба трябва да е мотивирано, като мотивите /фактическите основания/ следва да са по отношение на всяка формално съдържима част на волеизявлението на органа, включително по отношение частта от този акт, съдържаща разпореждане относно разноски - чл. 59, ал. 2, т. 6 АПК вр. чл. 12, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 АПК. В конкретния казус в мотивната част на оспорения административен акт пред АССГ липсват съображения, касателно диспозитива, в който се съдържа разпореждане за разноски. Не се установяват съображенията на административния орган за уважаване искането на ответника за разноски в административното производство както относно основанието, така и относно размера. Цитираната от органа разпоредба на чл. 78 от ГПК е правно, а не фактическо основание, и е неотносима към сторени разноски в административно производство по см. на АПК, а нормата на чл. 59, ал. 2, т. 6 от АПК визира единствено задължение за наличие на реквизит, но не е мотив за съдържанието му. На следващо място не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на процесния акт в оспорената му част. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на адвокат К. Тодоров-пълномощник на Н. Григорова за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба. Видно от адвокатско пълномощно, намиращо се в първоинстанционното дело и представения пред касационния съд договор за правна защита и съдействие от 17.12.2019 г. адв. К. Тодоров е оказал безплатна адвокатска помощ на Н. Григорова на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тези случаи и предвид изхода на делото съдът следва да осъди касатора да заплати на адв. Тодоров на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв. определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение