Решение № 9423 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 99/2011 г.

Решение № 9423 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 99/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Полимерметал" ЕООД със седалище в гр. Хасково, чрез законния си представител Недялко Тодоров Делчев, срещу Решение № 1473/05.11.2010 г., постановено по адм. д. № 418/2010 г. по описа на, Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2600989/30.10.2007 г. на ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 1072/22.06.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторката неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за наличие на влязъл в сила ДАПВ по отношение на процесния данъчен период - м. 06.2003 г. По същество излага доводи за неправилно и необосновано приетото от съда за липса на реалност на доставката. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в Решение № 2433/23.02.2010 г. на Върховния административен съд по ахд. № 10934/2009 г., с което е отменено решение № 834/22.06.2009 г. на Пловдивския административен съд по ахд. № 50/2008 г. в частта, с която обжалваният РА е прогласен за нищожен относно непризнат данъчен кредит за м. юни 2003 г. в размер на 1578 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 875,29 лв. Предмет на разглеждане пред АС е бил Ревизионен акт № 2600989/30.10.2007 г. на ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 1072/22.06.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, в частта относно определените данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. юни 2003 г. За да отмени решението на Пловдивския административен съд, в решението на Върховния административен съд е прието, че издаденият на жалбоподателя ДАПВ № 3464/18.07.2003 г. с предмет на проверка по ЗДДС (отм.) е издаден по инициатива на органа по приходите и обхваща посочените в него данъчни периоди, сред които м. юни 2003 г. не фигурира. В хода на повторното разглеждане на делото от органа по приходите с писмо от 19.04.2010 г. са представени допълнителни доказателства във връзка с издаване на ДАПВ № 3464/18.07.2003 г., за които е декларирано, че представляват цялата преписка по издаване на ДАПВ. От съдържанието на ДАПВ № 3464/18.07.2003 г. се установява, че в същият действително са посочени като проверявани данъчни периоди 03.-04.2001 г., 07.-08.2001 г., 11.2001 г. -01.2002 г., 09.-11.2001 г. и 03.-04.2003 г., за които е установено, че има приключили процедури по приспадане по чл. 77 ЗДДС (отм.). Установено е, че данъчният субект е имал надвнесени суми за данък печалба по ГДД за 1998 г., ДДС по СД за периода 07.1997 г. - 03.2000 г., ДДС по СД за 02.2002 г., данък печалба по ГДД за 2002 г., данък печалба по ГДД за 2001 г. и към 11.07.2003 г. са установени и неизплатени задължения. Установен е краен резултат за възстановяване на ДДС в размер на 84,46 лева. Видно от представената и приета по делото заверена от органа по приходите страница 1 - справка за определяне на данъчни задължения на касатора и таблица 0201 към ДАПВ за установяване на данъчни задължения и направени вноски се установява, че при получаване на този краен резултат за възстановяване в размер на 84,46 лева е взет предвид и декларирания за м. юни 2003 г. резултат за внасяне, в размер на 1416,05 лева. Последната сума е декларирана от касатора със справка декларация по ДДС за месец юни 2003 г. от дата 11.07.2003 г. и е внесена с платежно нареждане от 11.07.2003 г. На основание чл. 112 от ДПК (отм.) с данъчния акт е извършено прихващане на надвнесени суми и сумите за възстановяване срещу неизплатени данъчни задължения, като резултатът след прихващане е определен на 84,14 лева за възстановяване и е реално възстановен. В мотивите на ДАПВ е посочено, че са установени неизплатени данъчни задължения към 11.07.2003 г., като в приложената справка за данъчни задължения към ДАПВ се установява, че сумата от 1416,05 лева е декларирана и внесена и е участвала при определяне на крайния резултат за възстановяване. След тази дата възникналите задължения не са отчетени и не са предмет на разглеждане, а процесния ДАПВ е влязъл в законна сила. С оглед на изложеното и предвид допълнително представените доказателства във връзка с издаване на ДАПВ № 3464/18.07.2003 г., настоящият състав намира, че декларирания от касатора ДДС за внасяне за м. 06.2003 г. е отчетен от органа по приходите при определяне крайния резултат за възстановяване в размер на 84,46 лева. В противен случай с ДАПВ не би следвало да се възстанови посочената сума от 84,14 лева. По делото е безспорно установено, че процесната данъчна ревизия е повторна и е възложена със ЗВР № 603/01.06.2007 г., издадена от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП Хасково, преди изменение на чл. 129, ал. З от ДОПК. При ревизия извършена при действието на ДОПК, започнала със заповед за възлагането й, издадена преди изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., АПВ издадени при действието на ДОПК на общо основание са индивидуални административни актове пораждащи в случая права за прихващане на данъка. При наличие на влязъл в сила акт, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ревизионен акт, издаден при условията на чл. 133 от ДОПК и при спазване процедурата по чл. 134, ал. 4 от ДОПК. Доколкото настоящото ревизионно производство е образувано преди влизане в сила на посоченото изменение следва да се приеме, че процедурата не е спазена, тъй като лицето издало ЗВР и ЗОКО не разполага с материално-правната компетентност. В своите съдебни решения ВАС е приемал, че РА са нищожни, ако ревизията не е възложена от компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, който е териториалният директор, поради което и предвид обстоятелството, че заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 - 113 е издадена преди влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, не може да се приеме, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган. Като е достигнал до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се обяви за нищожен РА в обжалваната му част. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора ответника следва да заплати сумата от 370 лева, представляваща направени разноски-държавна такса, възнаграждение за вещи лице и адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд. За настоящата инстанция не е заплатено реално адвокатско възнаграждение, поради което не се дължи. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение