Решение № 6820 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10556/2013 г.

Решение № 6820 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10556/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Делото е във фаза на втора касация. Образувано е по жалба на "Буллукс 2003" ЕООД гр. София, чрез адв. Петър Петров, срещу Решение № 3026 от 07.05.2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по административно дело № 1037/2013 г. С влязло в сила Решение № 1246 от 25.01.2013 г., тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), Първо отделение, по адм. дело № 2087/2012 г. е отменил изцяло Решение № 5867/20.12.2011 г. постановено по адм. дело № 8137/2011 г. по описа на АССГ, с което е отменен акт за прихващане и възстановяване (АПВ) под № 1122697 от 17.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1358 от 15.08.2011 г. относно отказано възстановяване на недължимо внесен данък върху добавената стойност в размер на 506 626.40 лв. и начислена лихва за забава в размер на 215 643.56 лв.. Съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. При новото разглеждане АССГ, Първо отделение, 14 състав, е постановил Решение № 3026 от 07.05.2013 г., отхвърляйки жалбата на "Буллукс 2003" ЕООД гр. София, срещу акт за прихващане и възстановяване (АПВ) под № 1122697 от 17.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1358 от 15.08.2011 г. относно отказано възстановяване на недължимо внесен данък върху добавената стойност в размер на 506 626.40 лв. и начислена лихва за забава в размер на 215 643.56 лв. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 14 895 лева. "Буллукс 2003" ЕООД гр. София обжалва горецитираното решение в законоустановения срок по чл. 211 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП), оспорва жалбата и изразява становище чрез гл. юрисконсулт Василева за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения: Решението на първоинстанционният съд е постановено след връщане на делото за разглеждане, със задължителни указания за произнасяне по същество на спора относно законосъобразността на издадения акт за прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. С решението си първоинстанционният съд е приел, че инициираното с Искане за прихващане и възстановяване, вх. № 04-53-00-1772/10.08.2009 г. производство е по реда на Раздел I (чл. 128 и сл. ДОПК). Счел е, след като първоначално издаденият АПВ № 902253/10.09.2009 г. е отменен с Решение № 13582/11.12.2010 г. на ВАС, по адм. дело № 5458/2010 г. и преписката е върната на 07.01.2011 г. на ТД - НАП за ново произнасяне, административното производство по Искане за прихващане и възстановяване, вх. № 04-53-00-1772/10.08.2009 г. е останало неприключило. След повторно провеждане на административно производство обаче, е бил издаден индивидуален административен акт - вторият по време АПВ № 1122697/17.05.2011 г. Счетено е, че независимо, че в уводната му част органът по приходите се е позовал на второто, подадено от жалбоподателя искане, това обстоятелство само по себе си не е основание да бъде определено като нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като новото искане е със същия предмет, заявено е пред същия орган, от същата страна. Също така, според Съда, макар да е обсъждал и въпроса за наличие на основание за приложимост на чл. 133, ал. 2, т. 5 ДОПК, издателят на АПВ е изложил мотиви ( т. 5 от акта) и по отношение липсата на материалноправното основание по чл. 128, ал. 1, изр. първо ДОПК - липсата на недължимо платена или събрана сума. Направен е извода, че недължимото излагане на мотиви по отношение нормата на чл. 133, ал. 2, т. 5 ДОПК не съставлява съществено нарушение на процедурата по чл. 129 ДОПК, понеже не е засегнало правата на дружеството. По същество Съдът е приел оспорения акт за законосъобразен, тъй като наличието на цитираните и влезли в сила ревизионни актове, с които, на различни основания е установено задължение за жалбоподателя за внасяне на ДДС, не позволява да бъде извършено възстановяване на сумата от 506 626, 40 лв. главница и лихви - 215 643, 56 лв. Това е така, защото, въпреки признатото противоречие между двата ревизионни акта, сумите не се явяват "недължимо платени и/или събрани", по смисъла на чл. 128, ал. 1, изр. първо ДОПК. Изискуемостта на задължението на дружеството за ДДС е произтичала от влизането в сила на ревизионните актове, с които това задължение е било установено по основание и по размер. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е съобразил дадените с Решение № 1246 от 25.01.2013 г., на Върховен административен съд (ВАС), Първо отделение, по адм. дело № 2087/2012 г. указания и е изяснил фактическата обстановка по спора. Изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Неоснователни са доводите за нищожност на атакувания акт, тъй като същия е издаден от компетентен орган в рамките на определените му правомощия и по предвидения в ДОПК ред, а също така с него по никакъв начин не са пререшени или изменени засегнатите в ревизионните актове въпроси. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая не се касае за недължимо платена сума за данъци по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, защото процесната сума е установена с влязъл в сила необжалван ревизионен акт. Процедурата по изменение на задължение за данъци, определено с необжалван и влязъл в сила ревизионен акт, е отделно уредена в Раздел II от Глава шестнадесета от ДОПК, не може да се смесва с процедурата по чл. 128 от ДОПК и не е предмет на настоящото дело. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че спорното АПВ е правилно и същото следва да бъде потвърдено . Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съставът на ВАС установи, че решението на АССГ е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид гореизложеното, решението на АССГ не е засегнато от пороците, посочени в жалбата, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски в дължимия на дирекцията размер са присъдени по делото от първоинстанционния съд, поради което касационната инстанция не присъжда отново юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение