Решение № 5541 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2016 г.

Решение № 5541 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Голд - Оил" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. "К. А." . №..., представлявано от управителя Р. Б. Оспорва се Решение № 700/11.04.2016 г., постановено по административно дело № 3057/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16002615002471-091-001/17.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 858/04.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., в частта за непризнат на "Голд - Оил" ООД през м. 02.2015 г. данъчен кредит в размер на 3 086,16 лева и 80,71 лева лихви. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочат се допуснати от съда съществени нарушения, изразяващи се в кредитиране на писмени обяснения от трети лица, при чието оспорване тяхната автентичност не е доказана, както и отказа да се допусне до разпит като свидетел управителя на дружеството - посредник. На следващо място се оспорва правния извод, възприет в решението за това, че не са представени доказателства, установяващи реалното извършване на комисионната услуга. Твърди се, че без значение за правото на ползване на данъчен кредит било обстоятелството, че договорите с доставчиците на слънчоглед били фактурирани директно с ревизираното дружество, вместо фактурирането на две отделни доставки, тъй като било установено плащане по спорната фактура и разчитане с данъци. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат Влахов, който моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П. чрез депозирано по делото писмено становище, изготвено от главен юрисконсулт Ц. Д. оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 452 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "Голд - Оил" ООД, не е признато право на приспадане на данъчен кредит за период м. 02.2015 г. в размер на 3 086,16 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 80,71 лева по фактура № 338/16.02.2015 г., издадена от "Инвест груп 999" ЕООД, с предмет доставка на услуга "комисионна по договор". Въз основа на установените в хода на ревизията факти, приходните органи са приели, че не се доказва реалното извършване на комисионната услуга, с оглед на което за ревизираното лице не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е отхвърлил жалбата, след като е достигнал до извода, че от ангажираните по делото доказателства не може да се установи реалност на спорната доставка. Съдебното решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя доводи. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Установено е, че между "Голд - Оил" ООД в качеството на коминтент и "Инвест груп 999" ЕООД като комисионер е сключен комисионен договор от 01.01.2013 г., по силата на който комисионерът се е задължил да сключи от свое име и за сметка на коминтента следните сделки: да договаря и закупува от земеделски производители, търговци на зърно и други, маслодаен слънчоглед с гарантиран произход. В чл. 7 от договора е регламентирано, че комисионерът се задължава да сключи сделките по закупуване на слънчогледа лично. В договорът не се съдържат клаузи, определящи конкретните доставчици, както и количества слънчоглед, с които и за които да договаря и сключва сделки комисионерът. Към спорната фактура е представено единствено приложение № 1, подписано от представител на "Инвест груп 999" ЕООД, в което са посочени доставки на слънчоглед по седем фактури, издадени от "Пинокио" ООД, "Агриафер" ЕООД и ЕТ "В. - И. Г.". Представени са и самите фактури, които обективират сделки по закупуване на слънчогледа, сключени директно между посочените доставчици на слънчоглед и коминтента. Липсват както фактури за закупуване на стоките от името на комисионера, така и такива за последващото им предаване в разпореждане на коминтента. Освен това не са представени и документи, удостоверяващи реалното изпълнение на комисионната услуга - проведена кореспонденция, оферти, срещи или разговори, сключени договори, имейли, разходи за транспорт. В хода на ревизионното производство са представени писмени обяснения от представителите на "Пинокио" ООД, "Агриафер" ЕООД и ЕТ "В. - И. Г.", с които същите твърдят, че лично са осъществили контакта си с "Голд - Оил" ООД за доставка на слънчоглед, без да ползват за това услугите на други лица. В хода на съдебното производство от страна на дружеството - жалбоподател са представени обяснения от същите лица, в които се съдържат противоречиви на първите обяснения твърдения, а именно, че преди сключване на сделките с "Голд - Оил" ООД са водени разговори и срещи с К. Б. - представител на "Инвест груп 999" ООД, който се е представител за комисионер на купувача. При така установените факти, правилен е изводът, възприет от съдебния състав на Административен съд - П. за недоказаност на спорната доставка. Дори да не се кредитират обясненията от управителите на трите дружества, доставили слънчогледа, дадени в хода на ревизионното производство, въпреки, че са дадени при условията и по реда, разписан в ДОПК, това не променя крайния резултат по спора. Не се установява по надлежния начин участието на комисионера при сключването на сделките за доставка на слънчогледа. Безспорно не са изпълнени изискванията на чл. 127 ЗДДС, тъй като не се установява комисионерът да е закупил стоката от свое име и в последствие да я е прехвърлил на коминтента. Заключението, което е дало вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, за това, че не би имало разлика в размера на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит, в случай, че сделката би била осчетоводена по реда на чл. 127, ал. 1 ЗДДС, не променя извода за недоказаност на реалното осъществяване на комисионната услуга. Неотносими към правния спор са и обстоятелствата, свързани с начисляване и разчитане с данъка и заплащането на сумата по фактурата по банков път, тъй като тези факти не са елементи от фактическия състав, при наличието на който се следва признаване на право на данъчен кредит за получателя. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставката е реално осъществена и предметът й е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставката, което в случая не е сторено. Неоснователно се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал до разпит управителя на "Инвест груп 999" ООД, тъй като обстоятелствата за които се е искало неговия разпит, са подлежали на доказване с писмени документи. Представените от касационния жалбоподател в хода на настоящото производство документи /съдебно решение и решение на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П./ са неотносими към настоящия правен спор, тъй като касаят доставки, осъществени в други периоди и различаващи се от процесната. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което изчислено съгласно чл. 8, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и редуцирано на основание чл. 9, ал. 3 от същата наредба, следва да е в размер на 339 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение