Решение № 5036 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2013 г.

Решение № 5036 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2013 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на 02 Районно управление "Полиция" при Областна дирекция на МВР гр. Благоевград против решение № 1422 от 24.07.2013 г., постановено по адм. д. № 219/2013 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Красимир Иванов Мавродиев не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 72/22.02.2013 г. на началника на 02 РУП при ОД на МВР гр. Благоевград, с която на Красимир Иванов Мавродиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". За да постанови този резултат Административен съд Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че преди налагане на дисциплинарното наказание служителят е изслушан от дисциплинарно наказващият орган, който е приел и писмените му обяснения с изрично поставена резолюция. Ето защо изводът на съда за нарушение на чл. 229, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е незаконосъобразен и необоснован. Фактът дали Мавродиев е бил писмено поканен да даде обяснения е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, след като същият е дал писмени обяснение и е изслушан от дисциплинарно наказващия орган за нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. Незаконосъобразен е и изводът на съда за нарушение на чл. 19 от Инструкция № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. В оспорената заповед изрично са обсъдени двете нарушения, извършени от полицай Мавродиев, като са индивидуализирани и дисциплинарните наказания, които се предвижда да бъдат наложени за всяко едно от тях, като на основание чл. 19, т. 1 от цитираната инструкция е наложено общо най-тежкото от определените наказания, тъй като за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания. Незаконосъобразен е и извода, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно избора на наказанието и постановения срок от шест месеца. Както бе посочено по-горе Инструкция № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР регламентира, че на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган може да наложи най-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания. Следователно в рамките на оперативната самостоятелност на органа е предоставена преценката кое по вид дисциплинарно наказание да наложи, като в случая дисциплинарно наказващият орган е наложил по-тежкото по вид наказание в неговия минимален срок, поради което неизлагането на мотиви за налагане на минималния определен от закон срок за този вид наказание не води до извод за липса на мотиви относно определения срок на наказанието. След като по делото е установено, че служителят е допуснал дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заповед и разпореждане, то нормата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР императивно разпорежда, че за този вид нарушение се налага дисциплинарно наказание "порицание". Незаконосъобразен и необоснован е извода на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. От събраните в административната преписка и по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Красимир Мавродиев е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Установено е, че полицаи Мавродиев и Сапунджиев на 25.12.2012 г. съгласно утвърдения часови график за времето от 13.30 - 14.00 ч. е следвало да се намират на ул. "Г. Димитров" в гр. Симитли, но същите на посочената дата и времеви период са се намирали на ул. "Предел" - път II-19 - част от републиканската пътна мрежа, с което е извършено нарушение на чл. 117, т. 3 от Инструкция № 2295/08.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност на МВР, а именно полицаите са напуснали границите на разпоредената им за обслужване територия без разпореждане или разрешение. Това нарушение е установено по несъмнен начин, както от събраните в дисциплинарното производство доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели и правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като такова по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Установено е, че служителят е извършил и второ нарушение, описано в оспорената заповед, а именно осъществил е контрол на пътното движение на път II-19 (ул. "Предел") в гр. Симитли като е извършен контрол на МПС с неавтоматизирано техническо средство, с което е нарушена заповед № ОВ 6767/22.06.2012 г. на зам.-директора на ГДБОП София и разпореждане № 25939/09.07.2011 г. на началник отдел при ОД на МВР гр. Благоевград. Това нарушение правилно е квалифицирано като неизпълнение на заповеди, за което нормата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". По несъмнен начин по делото е установено, че превишаването на скоростта от водача Атанас Борисов е установено с радар, а не с автоматизирана система за контрол, в който смисъл са цитираните по-горе заповед и разпореждане и това е станало на ул. "Предел", която е част от републиканската пътна мрежа II-ри клас. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,