Решение № 7577 от 4.8.2022 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение04.08.2022 г.докладчик т Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 1732 от 20.09.2021 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по адм. дело 557/2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение за определяне на финансова корекция BG05М9ОР001-1.008-1441/17 от 11.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, със седалище в гр. София, район "Оборище", ул. "Триадица" 2, да заплати на Костов 69 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, , [район], [улица], [адрес], разноски по делото в размер на 2 707,60 (две хиляди седемстотин и седем лева и шестдесет стотинки) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Костов 69 ЕООД, подадена чрез адв. А. Одварков, срещу Решение 1732 от 20.09.2021 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по адм. дело 557/2021 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение за определяне на финансова корекция BG05М9ОР001-1.008-1441/17 от 11.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г. (ОПРЧР), с което, на основание чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 4, от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) на Костов 69 ЕООД е определена финансова корекция в общ размер на 59 700 лв., предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Административен договор BG05M9OP001-1. 008-1441-C01.

Касационният жалбоподател Костов 69 ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касатора липсват мотиви на съда по отношение на релевираните от него доводи за нищожност на оспорения акт поради некомпетентност на административния орган.

Твърди несъответствие на решението със събраните по делото доказателства и приетите от съда съдебни експертизи, съгласно които изложените от административния орган фактически основания за налагане на финансова корекция не са налице. Сочи, че възложените дейности, разходите за които не се признават, съответстват на всички условия и изисквания по проекта, като излага подробни аргументи в тази насока.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г., чрез процесуалния си представител, в представена подробна писмена защита и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Костов 69 ЕООД срещу Решение за определяне на финансова корекция BG05М9ОР001-1.008-1441/17 от 11.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПРЧР, с което, на основание чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 4 от Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ, на Костов 69 ЕООД е определена финансова корекция в общ размер на 59 700 лв., предоставена БФП по Административен договор BG05M9OP001-1.008-1441-C01, в това число сумата от 29 800 лв. по договор BG05M90P001-1.008-1441-C01/Se-01 от 15.12.2017 г. с Апроприейт Консултинг ДЗЗД, по бюджетно перо ІІІ.7.1 Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, за извършване на Дейност 1, Дейност 2, Дейност 3 и Дейност 4 и сумата от 29 900 лв. по договор BG05M90P001-1.008-1441-C01/Se-02 от 8.12.2017 г. с Конформити Консултинг ООД, по бюджетно перо ІІ.3.1 Разходи за специализиран софтуер, необходими за осъществяването на Дейност 1 .

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното:

На 22.05.2017 г. между Костов 69 ЕООД и Управляващия орган на ОПРЧР е сключен административен договор за предоставяне на БФП в размер на 266 522 лв. за проект Подобряване на безопасността и условията на труд в Костов 69 ЕООД на същата стойност.

От бенефициера е депозирано искане за междинно плащане 1 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.09.2017 г. - 08.03.2018 г. на обща стойност 57 210 лв. На 14.06.2018 г. на бенефициера е изплатена сума в същия размер.

Последвало е искане за окончателно плащане 2 от ИСУН 2020 за отчетен период 09.03.2018 г. - 31.12.2018 г. за плащане на отчетените за периода разходи на обща стойност 207 934,93 лв. На 13.05.2019 г. на бенефициера е изплатена сумата в размер на 123 048,57 лв., след като с решение за верификация от същата дата са верифицирани част от паричните средства, подробно посочени по бюджетни пера.

Във връзка с искането за окончателно плащане е извършена проверка, при която е проверена документацията по изпълнението на проекта.

На основание чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 4 и чл. 2, ал. 4 от Наредбата, с оспореното Решение за определяне на финансова корекция BG05М9ОР001-1.008-1441/17 от 11.02.2021 г., РУО е установил следните извършени нарушения от бенефициера по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ при изпълнението на договор BG05М9ОР001-1.008-1441-С01:

  • разработената система по договора с изпълнителя "Апроприейт Консултинг" ДЗЗД не отговаря на изискванията да е строго специфична за Костов 69 ЕООД, тъй като не кореспондира с отрасловата специфика на бенефициента, числеността и профила на персонала, не предвижда конкретни мерки, етапи, инструменти и ресурси за внедряването й, както и ясни и измерими показатели за отчитане на резултатите. Съответният документ не е строго специфичен, тъй като документ с идентично съдържание е представен и от други бенефициери по процедура BG05М9ОР001-1.008 "Добри и безопасни условия на труд". С установеното некачествено изпълнение, което РУО приема за пълно неизпълнение, са нарушени от бенефициера т. 3.23 и 3.24 от административния договор и чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ;
  • разработеният и внедрен софтуер по договора с изпълнителя "Комфорти Консултинг" ООД не е предназначен специално за нуждите на Костов 69 ЕООД. Софтуерът не се базира на разработена система за въвеждане на нови практики и инструменти за управление на човешките ресурси и организацията на труда, тъй като към момента на запитването за предоставяне на оферта системата за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организацията на труда още не е разработена (същата е предадена на Костов 69 ЕООД с приемо предавателен протокол от 18.06.2018 г.), съответно сроковете са нарушени. Софтуерът е внедрен по същата процедура за предоставяне на БФП и в предприятията на други бенефициери. Поради тази причина, този софтуер не изпълнява изискванията и условията, описани в Условията за кандидатстване по процедурата, формуляра за кандидатстване и ценовото предложение към договора с изпълнителя. С установеното некачествено изпълнение, което РУО приема за пълно неизпълнение са приети за нарушени от бенефициера т. 3.23 и 3.24 от административния договор и чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

За първото нарушение е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер, равняващ се на цялата стойност от направените допустими разходи за "Система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда в Костов 69 ЕООД на стойност 29 800 лв., а за второто нарушение е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер, равняващ се на цялата стойност от направените допустими разходи за "Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси" на стойност 29 900 лв.

В хода на съдебното производство са приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

При така установените факти съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и в съответствие с материалния закон. С подробни аргументи е приел за неоснователни възраженията на Костов 69 ЕООД за нищожност и незаконосъобразност на акта. Счел е за доказано констатираното от органа нарушение. По тези съображения е отхвърлил жалбата на дружеството.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

По аргумент от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз и на Върховния административен съд на Република България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.

В конкретната хипотеза по договор от 15.12.2017 г. с Апроприейт Консултинг ДЗЗД и по договор от 8.12.2017 г. с Конформити Консултинг ООД, ръководителят на Управляващия орган по Програмата е направил извод за нарушение на чл. 3.23 и 3.24 от Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-1.008-1441-C01 и чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, представляващо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ, като е определил на Костов 69 ЕООД финансова корекция по диференциален метод на основание чл. 4 във връзка с чл. 2, ал. 4 от Наредбата.

Чл. 3.23 от административния договор предвижда, че бенефициерът е длъжен да изпълни поетите ангажименти съобразно сключения договор и с оглед изпълнение на предвидените в проекта цели, а съгласно чл. 3.24 от същия договор, бенефициерът изпълнява договора с грижата на добър стопанин, при спазване на принципите на икономичност, ефикасност, ефективност, публичност и прозрачност, в съответствие с най-добрите практики в съответната област и с настоящия договор.

В съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ ръководителят на Управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2.

Визираната в точка 10 на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ нередност, за която е допустимо да се определи финансова корекция, е друга нередност, която съставлява нарушение на правото на Съюза или на българското право, извършено чрез действие или бездействие от бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Основанието по т. 10 изисква допълнително конкретизиране на нарушението, чрез подвеждането му под състав на законоустановена нередност. По съществото си така дефинираното основание преповтаря съдържанието на понятието за "нередност" по смисъла на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г., поради което логично е налице необходимост от по-нататъшно конкретизиране.

Съдът на Европейския съюз в практиката си изрично е посочил, че правната уредба трябва да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях. (виж например решение от 3 юни 2008, Intertanko, С-308/06, EU: C: 2008: 312, точка 69). Посочил е още, че това изискване се налага с особена строгост, когато се касае за акт, който може да съдържа финансови последици, за да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с точност с обхвата на задълженията, наложени им от него. (виж например решение от 22 януари 1994 г., Opel Austria v Council, Т-115/94, EU: T: 1997: 3, точка 124 и цитираната там практика, приложима mutatis mutandis).

Предвид горното и доколкото законодателят все още не е обвързал нередността по т. 10 с конкретни нарушения, както е направил с тази по т. 9, предвид изричното предписание на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ, то същото не би могло да бъде годно правно основание за определяне на финансова корекция. В тази връзка е и трайно установената съдебна практика на Върховния административен съд (виж например: решение 13796 от 06.11.2020 г. по адм. дело 12488/2019 г., VІІ отделение на ВАС).

В случая дори не се твърди нарушение на правото на Съюза или националното право, а единствено на сключения административен договор. Както беше посочено, чл. 3.24 от административния договор е свързан със задължение на бенефициера да спазва принципите на икономичност, ефикасност, ефективност, които от своя страна са свързани със спазване на принципа на добро финансово управление. Ако органът твърди нарушение на някой от тези принципи, то това би било основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, като следва да бъде подробно обосновано кои фактически основания се квалифицират като нарушение на съответния принцип.

Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на оспорения административен акт поради некомпетентност на административният орган, издал акта. Компетентността на органа е установена със Заповед РД-03-2 от 01.12.2020 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.

По изложените съображения оспореният в първоинстанционното съдебно производство административен акт се явява незаконосъобразен.

Като е стигнал до извод, различен от горния, Административен съд - Пловдив, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг - по съществото на спора, с който се отмени оспореното решение за определяне на финансова корекция BG05М9ОР001-1.008-1441/17 от 11.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 АПК Министерството на труда и социалната политика юридическото лице, в което се намира административният орган, следва да бъде осъдено да заплати на Костов 69 ЕООД претендираните разноски в общ размер на 2 707,60 лева, от които държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 477,60 лева и 2 230,00 лева адвокатско възнаграждение. Претенцията е доказана и следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 Върховният административен съд, седмо отделение,