Решение № 7740 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2825/2021 г.

Решение № 7740 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2825/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, чрез процесуален представител, срещу решение № 7313/16.12.2020 г., постановено по адм. д. № 7496/2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответната страна- КЗЛД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответната страна- К. М. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № ППН-01-1553/2019 от 6.07.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

С цитираното решение КЗЛД:

1. Обявява жалба рег. № ППН-01-1553/20.09.2019 г., подадена от К. М., за основателна;

1. На основание чл. 58, параграф 2, буква "и" от Регламент 2016/679 във вр. с чл. 83, параграф 5, буква "б" налага на администратора на лични данни "А1 България" ЕАД, административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 12, § 4 във вр. с § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Правилно АССГ е приел, че оспорения акт на КЗЛД е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона.

По делото е установено, че "А1 България" ЕАД е администратор на лични данни по см. на чл. 4, т. 7 от ОРЗД, до който е отправено по електронна поща искане от 17.06.2020 г. от субекта на лични данни К. М., за упражняване права по чл. 15-22 от Общ регламент за защита на личните данни(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. /ОРЗД, Регламента/.

По делото няма данни, а и не се спори, че касатора в случая не е предприел действия по искането на М., като едва на 3.12.2019 г. е уведомил искателя, че подаденото заявление е ненадлежно, и е дал указания за предоставяне на допълнителни данни.

При тези факти настоящият състав споделя извода на АССГ, че предвид разпоредбата на чл. 12, § 4 ОРЗД, администраторът на лични данни е бил длъжен да уведоми субекта на данни най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред.

Налице е неизпълнение задължението на "А1 България" ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, за уведомяване по чл. 12, § 4 вр. § 3 от ОРЗД, на субекта на данни К. М., без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането от този субект за упражняване права по чл. 15-22 от Регламента, за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред.

Без значение в този случай са последващите действия на администратора, включително действията, изразени в изпращане на писмо от 3.12.2021 г.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Същите са в противоречие с приложимите разпоредби на Глава III, чл. 12, § 3 и § 4 ОРЗД предвид безспорно установените факти по делото.

Противно на тезата на касатора, в случая не се касае за срок на отговор по подадена жалба по чл. 37 ЗЗЛД (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г). Тази разпоредба не е част от действащото право към датата на подаване на искането от М., както към конкретния казус неприложима е и цитираната от касатора норма на чл. 53, ал. 6 ЗЗЛД вр. чл. 55 ЗЗЛД, предвид заявените искания от М. по реда на чл. 15-22 ОРЗД и сезирането на КЗЛД по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД.

По отношение възражението на касатора свързано с прилагане на чл. 83 ОРЗД свързани с разглеждане елементите, определящи размера на наложената имуществена санкция по чл. 83, § 2 от Регламента, следва да се отбележи, че предвид характера на обществените отношения, свързани с обработването на лични данни, и конкретиката на казуса, изцяло се споделят мотивите на първостепенния съд по прилагане от АО на корективните правомощия по чл. 58, § 2 от Регламента, към които мотиви настоящият състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В допълнение- решението на надзорния орган, предмет на оспорване пред АССГ, е съответно на целите на ОРЗД по ефективна защита на личните данни, с отчитане законните интереси на и на администратора на лични данни, които не могат да са изразени в неизпълнение на императивно задължение на същия регламентирано в ОРЗД.

На следващо място не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните.

Не се констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е основателно направеното искане от представителя на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, и такова следва да се присъди на осн. чл. 143, ал. 3 АПК в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение