Решение № 5408 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15041/2011 г.

Решение № 5408 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15041/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Силвия Атанасова Данева срещу решение № 1494 от 29.09.2011 г. по адм. д. № 678/2011 г. на Административен съд Пловдив с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Областно пътно управление /ОПУ/, гр. Пловдив, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Силвия Атанасова Данева с искане за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № ПТР-12-10 от 9.02.2011 г. на директора на Областно пътно управление /ОПУ/, гр. Пловдив, към Агенция "Пътна инфраструктура" /А "ПИ"/ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и надлежно мотивиран, при спазена процедура по издаването му, поради което не може да се приеме, че страда от порок, който да обосновава неговата нищожност. На първо место правилно е посочено, че на преценката на съдебния състав не стои въпросът за законосъобразността на акта по същество, доколкото жалбата в тази й част е оставена без разглеждане, като недопустима и производството по делото е прекратено, с влязло в сила определение № 867 от 5.04.2011 г. По делото е установено, че процесният индивидуален административен акт е издаден от орган, на който надлежно са делегирани правомощията по чл. 166, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 128 от ЗП. Същественото в случая е, че делегирането на правата за ответника да издава актове от категорията на процесния не предполага съставянето на изрично пълномощно, като същото се осъществява със самото вземане на решението за утвърждаване на предложението за предоставянето им на директорите на ОПУ от управителния съвет на А "ПИ" - органът който е натоварен с ръководството на Агенцията по силата на чл. 7 от ЗП, поради което и единствен притежаващ компетентността по чл. 166, ал. 2 изр. 2 от ДОПК. Наред с това, неоснователно е възражението за липса на компетентност, оттам и за нищожност, на А "ПИ" като цяло и в частност на Областно пътно управление, гр. Пловдив, за издаване на процесния акт, предвид местоположението на обекта, за който неправилно се твърди, че е разположен в частен имот. Обектът е разположен в обхвата на пътя, който път е част от републиканската пътна мрежа, съобразно понятието "обхват на пътя", регламентирано в чл. 5, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗП във връзка с § 1, т. 2 от ДР на ЗП. Това се установява както от даденото на жалбоподателката разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти № 17 - ОЕ от 26.03.2003 г., където изрично е посочено, че обектът се намира в обхвата на републиканския път II - 86 "Асеновград - Бачково - гран. Смолянска област", така и от заключението на съдебно - техническата експертиза, която правилно съдът е възприел като обосновано и компетентно изготвена. Изводът, че жалбата с искане за прогласяване на нищожност на АУПДВ следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, не се променя от представените в настоящето производство писмени доказателства, които касаят законосъобразността на акта по същество и са неотносими към разглеждания спор. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение