Решение № 15398 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2012 г.

Решение № 15398 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на "Нико - 59" ЕООД, представено от адв. Алдинова, срещу решение № 84/18.01.2012 г. на Административен съд гр. Бургас по административно дело № 997/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 225/8.04.2011 г., издадена от началника Митница Бургас. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора един и същ юридически факт поражда административнонаказателната отговорност на дружеството и е източник на правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед. Приема, че след като при съдебното оспорване е приложен институтът на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН, то това влияе и върху законосъобразността на ПАМ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация началникът на Митница Бургас не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС гр. Бургас заповед по отношение на "Нико - 59" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисваната от него бирария "Нико" в гр. Ямбол за срок от един месец и е забранен достъпът до него. Административният акт е мотивиран с факта на наказването на търговеца с имуществена санкция за нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е отрекъл в производството по издаването й да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и опущения във формата. Изследвал е компетентността на издателя на акта и съответствието му с материалния закон. Според фактическите установявания на АС Бургас жалбоподателят е санкциониран с наказателно постановление № 713/8.04.2011 г. на началника на Митница Бургас за това, че в стопанисвания от него търговски обект бирария "Нико" е държал акцизни стоки - 6 бр. бутилирани алкохолни напитки, облепени с бандероли с изтекъл срок на валидност. Наложена е имуществена санкция в размер 2 000 лева на основание чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. С позоваване на относимите разпоредби на чл. 124б, ал. 1 във вр. с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС съдът е обосновал правомерността на ограничението в правната сфера на жалбоподателя. Определил е издаването на заповедта като проява на обвързана компетентност. Отрекъл е върху предпоставките за налагане на ПАМ да се отразява последващата отмяна с индивидуализиран от него съдебен акт на наказателното постановление за осъществяване на отговорността по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС и установеното в производството по обжалване на постановлението осъществяване на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Съдът е изключил самостоятелния характер на ограничението по чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС - забраната за достъп до запечатания обект. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е фактът на държането от касатора в търговския му обект на акцизни стоки, облепени с акцизен бандерол с изтекъл срок на валидност. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС юридически факт, пораждащ правомощието на началника на митническото учреждение или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е налагането на наказание по чл. 124а от закона. С разпоредбата, която е адрес на препращането, се предвижда налагане на кумулативно наказание лишаване от права за изчерпателно изброени нарушения, включително и нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. Признаците на това нарушение е осъществило "Нико - 59" ЕООД с упражняването на фактическа власт върху акцизните стоки облепени с акцизен бандерол с изтекъл срок на валидност. Възприемайки извършеното нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, като източник на правомощието си по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, ответникът по касация в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В отлика от предпоставките на административнонаказателната отговорност за извършено нарушение по чл. 6 от ЗАНН или за неизпълнено задължение към държавата по чл. 83 от ЗАНН, квалифицирането на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, не засяга предпоставките и съдържанието на ограничението въвеждано с ПАМ. В материалното административнонаказателно правоотношение маловажният случай засяга реда за осъществяване на отговорността или нейното съдържание, когато се явява привилегироващо обстоятелство, но не изключва отговорността. Щом деянието/неизпълненото задължение към държавата, представлява нарушение, то определянето му като маловажно не е отрицателна материална предпоставка за правомощието по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. Правилно административният съд е обсъдил и частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те са осъществени. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началника на Митница Бургас, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Отхвърлянето на жалбата срещу оспорения пред АС гр. Бургас административен акт е правилно, поради което е дължимо оставянето в сила на съдебното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,