Решение № 6473 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2015 г.

Решение № 6473 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 151 от 5.03.2015 г. на Административния съд-Пазарджик по адм. д. № 809/2014 г., с което уведомителното му писмо с изх. № 02-130-6500/3072 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2013 г. е отменено, а преписката му е върната при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в нея подробни съображения се мои съда, да отмени решението на административния съд и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу уведомителното писмо. Претендират се и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. и за двете съдебни инстанции. От ответната страна по касация - Стоян Димитров Стоянов, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат-пълномощника му, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касация излага доводи и прави твърдения противни на тези в касационната жалба. Моли съда, да остави в сила съдебното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът сочи на допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения, като аргументира подробно всяко едно от тях. Позовава се и на съдебна практика, която посочва. Счита, че решението предметна касационната жалба страда от всички пороци, визирани в чл. 209, т. 3 АПК. Намира освен това, че поради забраната на нови фактически установявания в касационното производство, решението следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че Стоян Димитров Стоянов от гр. Пазарджик е обжалвал пред Административния съд-Пазарджик, уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/3072 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него Стоян Стоянов е уведомен за извършена оторизация и изплатена субсидия на подадено заявление за подпомагане с УИН: 13/130613/70821 за кампания 2013 г. В уведомителното писмо е посочено, че оторизираната сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), чрез сравняване с наличната информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. В уведомителното писмо е посочено още, че Стоян Стоянов е заявил за подпомагане площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) общо 8 бр. блокове на земеделското стопанство (БЗС) с идентификатори, посочени в таблицата на стр. 1 от уведомителното писмо - лист 8 и 9 от делото, които съвпадат с таблицата, попълнена от него при подаване на заявлението с идентификаторите на БЗС-лист 61 от делото. Поисканата сума е в размер 15 822,42 лв. за заявена общо площ в размер 51,07 ха. След извършена административна проверка на площите, заявени за подпомагане е било установено, че за два броя БЗС е установено застъпване - площите са заявени за подпомагане и от друг кандидат, като установеното застъпване не е отстранено по реда на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания, наричана само "Наредба № 5 от 2009 г. " Било е установено освен това, че част от площите, заявени за подпомагане са попадали извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Срещу заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г., с която на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване и поддържане на ИСАК, наричана само "Наредба № 105 от 2006 г. " министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой за 2013 г. Стоян Стоянов е подал възражение, което частично не е уважено, за което е получил писмо с изх. № 94-3050 от 12.06.2014 г. От така заявените парцели за подпомагане с обща площ в размер 51, 07 ха след извършените административни проверки е установена площ в размер 4, 46 ха, а разликата между декларираната и установената площ е в размер 46,61 ха. Процентното съотношение между установената годна за подпомагане площ и наддекларираната е в размер на 100%, поради което оторизираната сума е равна на 0 лв. На основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Стоян Стоянов е наложена санкция в размер 14 440, 63 лв. Стоян Стоянов е кандидатствал и за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР 1) като е заявил същите БЗС за подпомагане със същата площ. Поисканата сума за тази мярка е в размер 12 859, 19 лв. При извършените административни проверки са били установени същите площи за недопустими за подпомагане по причините, посочени в предходната мярка СЕПП, поради което оторизираната сума по НР 1 е в размер 0 лв., на основание чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. ", наричана само "Наредба № 11 от 2008 г. " На Стоян Стоянов на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 е наложена санкция в размер 11 736,18 лв. За установяване на фактите по спора съдът е допуснал заключение на вещо лица, което е посочило, че част от заявените площи за подпомагане могат да бъдат включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", защото при дешифрирането на цифровата ортофотокарта е установил, че само за част от площите, заявени за подпомагане, има храсти или дървета, докато останалата площ отговаря на условията за допустимост за подпомагане на постоянни пасища. Съдът е допуснал и свидетелски показания, от които е приел за установено, че в площите за подпомагане са извършвани рязания на храсти и растителност, като площите са поддържани. При така установената фактическа обстановка административният съд на първо място е приел, че уведомителното писмо е валидно, но при издаването му са били допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според административния съд картите, за очертаване на земеделските парцели, които са предложени на Стоян Стоянов не са били актуални относно специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", който е одобрен през 2014 г., когато Стоянов не е могъл да направи нищо. Освен това съдът е приел, че на Стоянов не е била дадена възможност да възрази и да обжалва заповедите на министъра на земеделието и храните относно специализирания слой. Този извод е неверен и е в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Още при подаване на заявлението за подпомагане на площ е била извършена административна проверка, като на заявените 8 бр. БЗС е установена грешка над 0,05 дка от БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане - лист 65 от делото, за което Стоянов е бил уведомен, след като се е подписал. Погрешен е извода на съда и относно двете заповеди на министъра на земеделието и храните, с които е открита процедурата по одобряването на специализирания слой и окончателната заповед, с която той е одобрен. Стоян Стоянов е подал възражение срещу обновения слой "Площи в добро земеделско състояние" - лист 135 от делото, за 7 бр. БЗС, с посочени идентификатори. На възражението си е получил отговор - писмо № 94-3050 от 12.06.2014 г. - лист 142 от делото. От това писмо се установява, че възражението му е частично прието за основателно, само за едно БЗС, но в писмото изрично е посочено, че то не подлежи на обжалване, а на обжалване подлежи заповедта на министъра на земеделието и храните № РД 09-114 от 27.02.2014 г., с която той е одобрил окончателния специализиран слой. Посочен е срокът на обжалването й и пред кой съд това може да се осъществи. Административният съд като не е възприел тези факти по делото, съдържащи се в приетите писмени доказателства е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото е достигнал до погрешни правни изводи. На следващо място съдът не е обсъдил и раздел IV на заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, в която е указана възможността за обжалване на уведомителното писмо, изпратено от ДФЗ-Разплащателна агенция, за окончателна оторизация и плащания за площ за кампания 2013 г., включително и на обхвата на специализирания слой, който може да бъде оспорен - лист 28 от делото. При направеното оспорване, чрез заключението на експерта съдът е установил, че част от заявените площи са в добро земеделско състояние, без да даде съответния процент, включително и дали той би повлиял върху процента за наддекларирани площи. При това положение заключението не е отговорило на предназначението си, което го прави непълно или е останала възможността за допълнително заключение. Обстоятелство също сочещо на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На последно място административният съд е приел, че уведомителното писмо е без фактически установявания, издадено в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, поради което го е отменил. Следва да се посочи, че цитираните решения на Върховния административен съд се отнасят за период, през който са действали други правила на Наредба № 105, която е изменена към момента на издаване на уведомителното писмо и заповедите на министъра на земеделието и храните. Изводът е неправилен, защото под всяка една таблица в уведомителното писмо има словесно съдържание, което описва данните, посочени в съответната колона на таблицата. Неправилни са и изводите на административния съд, че заповедите на министъра на земеделието и храните относно създаването на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" не са станали известни на жалбоподателя. В редакцията на чл. 16б от Наредба № 105 от 2006 г., обн. в ДВ, бр. 21 от 2012 г. изрично е посочено, че заповедите се публикуват на страниците на ДФЗ и Министерството на земеделието и храните в интернет и всеки би могъл да се запознае с тяхното съдържание. При допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административния съд, решението следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и делото върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да укаже на жалбоподателя относно кои обстоятелства не сочи доказателства. При преценката на писмените доказателства, ведно със свидетелските показания и заключението на вещото лице, при установена непълнота на заключението съдът би могъл да допусне допълнително заключение на вещото лице. В тази връзка трябва да се посочи, че след като ДФЗ приеме заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой площи и заложи данните в ИСАК действа при условията на обвързана компетентност. За жалбоподателя, който е пропуснал да обжалва тази заповед на министъра на земеделието и храните за одобряването на специализирания слой остава възможността да обжалва уведомителното писмо относно площите извън специализирания слой и докаже, че част от площите или всичките са в специализирания слой. Тази му възможност изрично е указана в раздел IV от заповедта от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. С оглед на правилно установената фактическа обстановка съдът следва да направи и правните си изводи относно основателността на жалбата и законосъобразността на уведомителното писмо. С оглед на изхода на спора направеното искане от страна на касатора за присъждане на разноски в касационното производство, искането не следва да се разглежда на този етап от производството, а след окончателното решаване на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение