Решение № 13227 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2013 г.

Решение № 13227 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопорцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив срещу решение № 548 от 12.03.2013 г. по адм. д. № 247/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е осъден началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив да извърши фактически действия по наложена обезпечителна мярка от частен съдебен изпълнител представляваща спиране от движение на моторно превозно средство /МПС/, товарен автомобил, собственост на "Бикострой" ЕООД, като изземе част втора от свидетелството за регистрация на МПС, постави знак "спрян от движение" върху товарния автомобил и въведе причините за спиране от движение в ТАИС при КАТ. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението, тъй като липса фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК, което да бъде предмет на търсената съдебна защита по реда на Глава ХV, Раздел II АПК. Сочи се, че органите на МВР могат да спират временно от движение моторно превозно средство в изчерпателно изброените случаи в разпоредбата на чл. 171, т. 2 от Закона за движение по пътищата, който по същество представляват принудителна административна мярка и в същия законов текст липсва хипотеза такава мярка да се налага по искане на частен съдебен изпълнител във връзка със събирането на граждански вземания. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да осъди административния орган да извърши фактическо действие на основание чл. 257 АПК, съдът е приел, че по аргумент от разпоредбата на чл. 45 от Наредба № I-45, следва, че за органите на МВР произтичат пряко от закона задължения за извършване на фактически действия, в изпълнение на разпоредбатана чл. 431, ал. 6 ГПК, предвиждаща, че пир необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на МВР спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпъленние, за срок до три месеца. Решението е недопустимо. Установено е, че в рамките на съдебно производство по ч. гр. д. № 3669/2012 г. на Окръжен съд Пловдив е постановено определение, с което е допуснато обезпечение по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, чрез налагане на запор върху товарен автомобил и чрез спирането му от движение. Издадена е обезпечителна заповед и е образувано изпълнително дело. Частният съдебен изпълнител е изпратил съобщение до длъжника, че налага запор и е уведомил органите на МВР, че на основание чл. 431, ал. 6, във връзка с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде спряно от движение моторното превозно средство, регистрирано на длъжника по изпълнението. Обезпечителната заповед на съда е предмет на изпълнително производство по ГПК. В настоящия случай задължението за спиране от движение произтича от съдебен акт- обезпечителна заповед, а не пряко от закона, както е счел административния съд, поради което производството по чл. 257 АПК за защита срещу неоснователни бездействия на административен орган е недопустимо. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение