Решение № 6492 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 407/2009 г.

ВАСIV отделение19.05.2009 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 907 от 14.08.2008 г. на Административен съд София град, I отделение, 16 състав по адм. дело № 212/2008 г. ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОН ПРОГРЕС" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Красимир Пингелов да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 6492 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 407/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕЛЕКТРОН ПРОГРЕС" ЕАД, чрез адвокат Дончо Дончев от САК против Решение № 907 от 14.08.2008 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 16 състав по адм. дело № 212/2008 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу Решение № Т - 12481/18.12.2007 г. на зам. директора на Дирекция "МТОСО" при Министерство на вътрешните работи за избор на изпълнител на специална обществена поръчка с предмет: "Доставка и монтаж на модулни системи за защита от самоделни взривни устройства с дистанционно активиране (радиосмутители) три броя и обучение на минимум трима оператори за работа с тях" като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, изразяващи се в това, че съдът необосновано приел по отношение на дружеството, класирано на първо място, че не следва да се представя документацията по чл. 9, ал. 2 от НВСОП отнасяща се за подизпълнителите. Изискване за това, което не е спазено, се налага от гаранционната поддръжка на предложеното изделие, на което дружеството, класирано на първо място не е производител, а декларира, че няма да ползва подизпълнители. Поддържа се и нарушение на чл. 54 и 55 от ЗОП, свързани с това, че от заключение на съдебно техническата експертиза се установява, че техническите изисквания на възложителя не са спазени с предложеното изделия от дружеството, класирано на първо място, обратно на изводите на съда, поради което при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяна на решението и уважаване на жалбата ведно със законните последици. Ответникът, Министърът на вътрешните работи - Дирекция "МТОСО" чрез юрисконсулт Попов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна, " Полиармс" ЕООД, представлявана от адвокат Чилингиров взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът, след изпълнение на задълженията си по чл. 188, ал. 1 и чл. 157, ал. 3 от ГПК е извел обосновани фактически и правни изводи във връзка с възраженията в жалбата които правилно приел за неоснователни. Основателно е позоваването на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗОП и чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки относно неприложимост на процедурата по ЗОП и препращането към чл. 57 ЗОП само относно изискванията за подаване на офертите. При неоспорване, че административния орган се съобразил с резултата от комплексната оценка се налага извода, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК като основания за отмяна и като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Решение № Т-12481/18.12.2007 г. на зам. директора на Дирекция "МТОСО" при МВР за избор на изпълнител на специална обществена поръчка с посочения по-горе предмет. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, свързани с пороци представляващи отменителни основания по чл. 146 от АПК и изразяващи се в представяне на оферта от обявеното за спечелило дружество съдържаща варианти на техническото решение, което е недопустимо и в предоставянето му на възможност да декларира определени обстоятелства и допълване на офертата си, което е нарушение на чл. 54, ал. 2 от ЗОП. Съдът, разгледал жалбата по същество и от фактическа и правна страна е приел, че откритата процедура - конкурс по документи за изпълнение на специална обществена поръчка с предмет: "доставка и монтаж на модулни системи за защита от самоделни взривни устройства с дистанционно активиране (радиосмутители) три броя, с комплектност и технически и експлоатационни изисквания, съгласно техническо задание, приложено към решението за откриване и обучение на минимум трима оператори за работа с нея е в съответствие с изискването на чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, т. 9 и чл. 7, ал. 1 от НВСОП и след изпълнение на процедурите по чл. 7 и чл. 8 от НВСОП е класиран на първо място участника - Полиармс ЕООД, предложил по ниска цена и по дълъг гаранционен срок, което е предопределило и по висока комплексна оценка. Съдът е установил компетентността на органа да издаде обжалваното решение според предмета на поръчката, определящ я като специална с приложимост на процедурата по цитираната НВСОП. Поддържаните доводи в жалбата съдът е приел за неоснователни, тъй като не се установява, класирания на първо място участник да е предложил варианти на техническо решение в офертата си, а исканото пояснение от комисия на на възложителя е по конкретен технически показател на изделието и даденото потвърждение от участника не е допълване на офертата му. От една страна съдът е приел че в случая са неприложими изискванията на чл. 54 и 55 от ЗОП поради което възраженията за нарушението им в такъв смисъл са недопустими, а от друга по същество е прието, че такива нарушения не се и констатират. Тези констатации съвпадат и със заключение на съдебното техническата експертиза, че няма варианти в техническото предложение на участника обявен за спечелил. Експертизата не е кредитирана в частта за цялостното техническо съответствие на изделието предложено от обявения за спечелил участник с техническите изисквания на възложителя, тъй като такава задача не е била поставяна. По отношение на декларацията, че спечелилото дружество няма да ползва подизпълнители, а такъв се налага и подразбира, че ще има тъй като дружеството не е производител на изделието, съдът е приел доводите за неоснователни. След като дружеството е декларирало, че няма да ползва подизпълнители не следва и да представя документация за такива, а мнението на експерта, че такива се налагат не е кредитирано. При тези фактически и правни съображения е изведен извод за нeоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. С касационната жалба се поддържа отново, че от данните по делото се налага ползване на подизпълнител от дружеството обявено за спечелило поръчката, и като не е представило данните за такива е налице нарушение - основание за отстраняването му от участие. Такива доводи са неоснователни, като извлечени чрез анализ на фактите свързани с техническата страна по поддръжката на изделието. От правна страна, участникът в поръчката е длъжен да декларира участието на подизпълнители и документацията за тях ако ще се ползва от такива и преценката е изцяло негова и в случая този въпрос е извън контрола за законосъобразност на акта. Неоснователни са и доводите, че съдът необосновано, в разрез с констатациите на заключението на техническата експертиза е приел, че няма техническо несъответствие на предложеното изделие с от спечелилия поръчката участник с изискванията на възложителя, които констатации не са кредитирани от съда. Такива доводи за незаконосъобразност не са поддържани в жалбата до съда от една страна, от друга такава задача не е поставяне на съдебно техническата експертиза, а за комисията на възложителя е имало съмнение за съответствието на изделието по определени характеристики, за които е получила утвърдителен отговор от участника. Дали техническите характеристики на предложените от участниците изделия, предмет на поръчката в тяхната цялост удовлетворяват възложителя е в неговата субективната преценка и експертно становище за техническите качества на изделието като цяло и дали е по добро от изделието на другия участник е неотносимо към спора. От значение в случая е дали се покриват минималните изисквания в техническата документация, за което фактите са безспорно установени за изделието предложено от спечелилия участник в процедурата и съдът като се е ограничил в рамките предмета на контрола за законосъобразност не е допуснал нарушение, съставляващо порок като основание за отмяна на решението по чл. 146 от АПК. При служебната проверка на решението също не се констатират нарушения, съставляващи основания за отмяната му и като правилно ще следва да се остави в сила. При този изход на делото касаторът дължи разноските, поискани от ответника, които следва да бъдат определени в размер от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претенцията за разноски от заинтересованата страна не е подкрепена с доказателства, поради което искането е неоснователно като недоказано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1