Решение № 2101 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2011 г.
ВАСIV отделение13.02.2012 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
Оставя в сила решение № 918 от 18.04.2011 г. на Административен съд Варна, ХХХI състав по адм. дело № 3903/2010 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2101 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Николай Желев Найденов чрез процесуален представител адвокат Костадин Александров Димитров против решение № 918 от 18.04.2011 г. на Административен съд Варна, ХХХI състав по адм. дело № 3903/2010 г. С него се обявява нищожността на Заповед № 3691 от 22.11.2010 г. на Кмета на Община Варна по оспорване от "Илби" ЕООД гр. Варна, със заинтересовани страни "Атанасови 09" ООД гр. Варна и Николай Желев Найденов от гр. Добрич. Със същото решение се отменя Заповед № 3692 от 22.11.2010 г. на кмета на Община Варна и върната преписката за издаване на заповед по чл. 61, ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имущество (НРПУРОИ) въз основа на протокола на тръжната комисия от 12.11.2010 г. при спазване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за недопустимост на решението, алтернативно за неправилност, при наличие на основанията по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. В жалбата е посочено основание и по чл. 209, т. 1 АПК по което основание не са развити съображения. Твърди се, че в мотивите на решението приетата фактическа обстановка не съответства на събраните доказателства, което опорочава и правните изводи. На първо място се поддържа, че жалбоподателят "Илби" ЕООД няма правен интерес да оспорва тръжната процедура, тъй като в нея е обявен за спечелил търга и по никакъв начин не е засегнат от оспорените заповеди № 3691 и № 3692 - двете от 22.11.2010 г. на Кмета на общината, които са предмет на жалбата му. Твърди се, че неправилно съдът приема, че тези заповеди засягат интереса му, тъй като цената, достигната в процедурата по провеждането на търга не може да бъде предмет на самостоятелно обжалване, а заповед № 3692 е за назначаване на комисията по провеждане на търга и като вътрешен акт не съставлява административен акт. Интерес за жалбоподателя има за оспорване на заповедта по чл. 61, ал. 5 от НРПУРОИ, но такава все още не е издадена. Твърди се и това, че неправилно съдът приема, че има нарушения на административно производствените правила и кмета на общината е излязъл извън компетентността си при постановяване на обжалваните заповеди. В нарушение на материалния закон съдът приел, че кмета на общината няма право да отменя актове на помощния орган при констатиране на нарушения, с което се нарушава принципа за равенство на страните. Поддържат се и доводи за нарушения във връзка с указанията за продължаване на процедурата, като не е посочено от кое действие следва да продължи и са изложени бланкетни мотиви за нарушения при издаването на заповед № 3692/2011 г. на кмета на общината. Ответниците кметът на Община Варна и "Илби" ЕООД не се представляват и не вземат становища по жалбата. Заинтересованата страна, "Атанасови 09" ООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът правилно е приел, че атакуваните административни актове - заповеди № 3691 и № 3692 от 22.11.2010 г. на кмета на община Варна, с която са били отстранени участници в търг и е било разпоредено провеждането на нов търг, са съответно нищожен и незаконосъобразен. В хода на съдебния процес е било установено, че административният орган не е разполагал със законови правомощия за предприетото от него действие. Кметът на община Варна не е разполагал с правомощия да прекратява тръжната процедура и да повтаря същата. Първият обжалван акт няма характеристиките на ИАА, а представлява част от провежданата процедура, която приключва с определяне на спечелилия кандидат. Доколкото решенията на тръжната комисия не подлежат на оспорване по административен ред, то органът не е разполагал с компетентност да отмени това решение. По отношение на втория оспорен акт, възможностите за провеждане на нов търг са посочени в чл. 51, ал. 10 и чл. 56, ал. 4 от НРПУРОИ. С оглед установената по делото фактическа обстановка, условията за прилагането на посочените норми не са били налице. Не е основателно касационното възражение, отнасящо се до допустимостта на съдебния акт. В разглеждания случай жалбоподателят е участвал в проведения търг, като отстраняването му от участие в същия е основание за оспорване на атакуваните актове. С този акт се прегражда участието му в провежданата процедура, съответно засягат се пряко негови права и законни интереси. Съгласно своите правомощия по чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът е върнал преписката на органа със указания по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Илби" ЕООД гр. Варна срещу заповед № 3691/22.11.2010 г. и заповед № 3692/22.11.2010 г. на кмета на Община Варна. С първата са отменени решения на комисия по провеждане на публичен търг, в който участва и жалбоподателят, с които са отстранени участници в търга и се връща преписката на комисията за ново разглеждане, а с втората, се назначава нова комисия за провеждането на търга. Възраженията са за нарушение на административно производствените правила и материалния закон. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна изцяло. Установено е от доказателствата по делото, че в процедура по реда на общинската наредба (НРПУРОИ) със заповед № 3471/27.10.2010 г. на кмета на Община Варна е открит публичен търг за отдаване под наем на имот частна общинска собственост за който има съставен акт за общинска собственост. Също така, че заповедта има съдържанието предвидено в чл. 51 от НРПУРОИ, назначена е комисия която изпълнявайки правомощията си е отстранила двама участници и обявила за спечелил участникът "Илби" ЕООД гр. Варна за който резултат било изготвено обявление, изнесено на информационното табло според чл. 61, ал. 3 от цитираната наредба. Установено е, също така, че по жалби на отстранените участници кметът на общината със заповед № 3691/22.11.2010 г. е отменил решенията на тръжната комисия за отстраняване на участници и определяне на спечелилия участник и върнал преписката за ново разглеждане с участието на отстранените участници. С друга заповед № 3692/22.11.2010 г. е назначена комисия при повторното провеждане на търга, която е със същите членове и разлика в резервните членове. Първата заповед кметът на общината издал в качеството на горестоящ административен орган в което производство по издаването й е приел, че има нарушения в процедурата изразяващо се в неправилно отстраняване на участници. Установено е също така, че новата комисия провела процедурата и обявила за спечелил отново участникът "Илби " ЕООД, но с много по висока наемна цена. При установеното от фактическа страна съдът е приел заповед № 3691822.11.2010 г. за нищожна. Мотивите за това са, че процедурата, уредена в Общинската Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество не предвижда компетентност на кмета на общината да отменя решения на тръжната комисия, а само да ги одобрява със своя заповед с която определя участника, спечелил търга с който да сключи договор, да се проведе повторен търг при предвидените случаи или да прекрати процедурата. При произнасянето на кмета със заповед № 3691/22.11.2010 г. като горестоящ орган всъщност е упражнил правомощия каквито по закон не са му предоставени, с което се е произнесъл извън компетентността си, което прави акта нищожен. Относно втората заповед съдът е приел, че е постановена при съществено нарушение на административно производствените правила. Макар и издадена от компетентен орган, тя е издадена без да има постановено предварително изпълнение на първата заповед и в нарушение на материалния закон с което правата на жалбоподателя се засягат, поради което я отменил като незаконосъобразна. Правният интерес за жалбоподателя да оспорва двете заповеди съдът извел от обстоятелството, че в първата проведена процедура и във втората процедура при разликата в наемната цена правният интерес е налице. При изложените фактически и правни съображения е постановено решението. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за нищожност на решението като основание по чл. 209, т. 1 АПК тъй като не се констатира никое от нарушенията, при които едно решение на съда е нищожно, а и в жалбата няма развити никакви съображения за това основание за касационна проверка. На следващо място решението не е недопустимо. Такова е решението с което съдът се произнася по недопустима жалба, а в случая жалбата на "Илби" ЕООД гр. Варна е допустима за разглеждане и съдът е изложил мотиви за правния интерес на този участник от оспорване на заповедите на кмета на общината. Това е обстоятелството, че с обжалваната заповед № 3691/22.11.2010 г. на кмета на общината се постановява провеждане на повторен търг при което се постига наемна цена с огромна разлика от постигната цена при първоначалното провеждане на процедурата, с което правен интерес е налице. Наред с това се сочат и нарушения на повторната процедура поради което целеният резултат от първата процедура е в интерес на жалбоподателя. На следващо място, са неоснователни доводите за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е установил от фактическа страна всички факти от значение за правилното решаване на спора и извел обосновани изводи от фактическа и правна страна. Приложимата уредба за процедурата за провеждане на публичен търг, подробно е уредена в цитираната Общинска наредба и ясно и точно предвижда какви са правомощията на кмета в нея. Повторен търг съгласно чл. 51, ал. 9 НРПУРОИ е предвидено да се проведе, когато не се явят кандидати, търгът се обявява се за непроведен от тръжната комисия в протокол, като според ал. 10 кметът може в този случай да насрочи повторен търг с намалена стартова цена. Нов търг може да бъде проведен в хипотезата на чл. 56, ал. 4 НРПУРОИ при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, които се отразяват в протокола на комисията, въз основа на който кмета на общината със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Цитираните разпоредби на наредбата не дават възможност на кмета на общината да отменя решения на тръжната комисия и да връща преписката за ново разглеждане, нито от същата комисия нито от друга новоназначена. Тръжната комисия е вътрешен (помощен) орган по провеждане на процедурата, но тя не постановява решения съставляващи административни актове, тъй като е подчинена на кмета на общината, който се съобразява с тях и издава своя заповед според съдържанието им. Поради това, административен акт в тази процедура е заповедта, издадена на основание чл. 61, ал. 5 НРПУРОИ за утвърждаване на спечелилия търга участник, за провеждането на повторен търг в цитираната по горе хипотеза, за провеждане на нов търг или за прекратяване на процедурата. В настоящият случай е издадена заповед за провеждане на повторен или нов търг каквито правомощия кмета на общината има съгласно наредбата, но той не е горестоящ административен орган на тръжната комисия, нито може да отменя решенията на тръжната комисия, поради което е налице нарушение на компетентността му при издаването на заповед № 3691/22.11.2010 г., което я прави нищожна и правилно съдът я е обявил. По отношение втората обжалвана заповед № 3692/22.11.2010 г., тя след отмяна на заповед № 3691/22.11.2010 г. не може да породи правни последици в процедурата. Независимо от това, тя е издадена и в нарушение на материалните предпоставки, поради което е незаконосъобразна и като такава правилно е била отменена. Неоснователни са и доводите относно указанията на съда от кой момент следва да продължи процедурата. Съдът е посочил в решението си на кой етап се връща преписката и какво следва да извърши административния орган, а именно да издаде заповед по чл. 61, ал. 5 НРПУРОИ, тъй като първоначалната процедура е достигнала до този етап от провеждането й. При изложените съображения решението не съдържа пороци при постановяването му като касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,