Решение № 5564 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2016 г.

Решение № 5564 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 62 от 29.02.2016 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК по административно дело № 797/2015 г., Административен съд - В. Т. е: 1) отменил заповед № ГО-1665/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О., потвърдена с Решение № РДСП 14-61/27.10.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - В. Т., с която на Ж. Б. Ж. от гр. Г. О. е отказана еднократна парична помощ за инцидентни нужди на основание чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане за разходи за лечение и за погребение на съпругата му Я. Ж.; 2) върнал преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О. за ново произнасяне по молба-декларация вх. № ГО-1665/29.09.2015 г. на Ж. Б. Ж. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК, се иска отмяна на решението на Административен съд - В. Т., а заповед № ГО-1665/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О. да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Ответникът по касация - Ж. Б. Ж. от гр. Г. О. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. Т. е заповед № ГО-1665/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О., потвърдена с Решение № РДСП 14-61/27.10.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - В. Т., с която на Ж. Б. Ж. от гр. Г. О. е отказана еднократна парична помощ за инцидентни нужди за разходи за лечение и за погребение на съпругата му Я. Ж. на основание чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, с мотив, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от близки, поради което заявителят не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл. 140 от Семейния кодекс. В хода на първоинстанционното съдебно производство е констатирано /направена правна квалификация/, че оспорената заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г. О., с която се отказва отпускането на еднократна парична помощ, не е надлежно мотивирана съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗСП, тъй като не съдържала изчерпателно посочване на фактическите и правни основания за издаването й. За да уважи жалбата на Ж. Ж., с която е бил сезиран, решаващият съдебен състав е приел за неустановено, че посоченият в заповедта извод /който не представлява факти/, че "не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от близки" не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗСП, според които "социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от близки". Първоинстанционният съд е стигнал до заключението, че в мотивите на оспорената заповед не са посочени релевантните факти, която празнота е преодоляна отчасти с решението на горестоящия административен орган, където са изложени съображения, че Живков получава редовен месечен доход от пенсия за ОСВ, а дъщеря му, с която съжителства, е трудово заета (без да бъдат конкретизирани работодател и размер на получавания доход), което водело до извода, че Живков разполага с възможности за самоиздръжка от собствените си доходи и от доходите на лица от разширения семеен кръг. Административен съд - В. Т. е приел, че този извод е формиран при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че не съответства на събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, да постанови акта, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Възприел е тезата, че има недоказани становища, тъй като по делото не се съдържат никакви доказателства за това дали дъщерята на Желев е имала сключен трудов договор, с кой работодател и какъв е бил размерът на получаваното от нея трудово възнаграждение. Административният орган не се е свързал с това лице и не е проверена възможността му да дава издръжка на жалбоподателя. Съдът е счел, че като не е проверил тези факти, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е счел, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон дори и да се приеме за доказано, че Ж. е имала доход в посочения размер (около 400 лева). Видно от представените към молбата фактури е, че документално доказаните разходи за погребението на Я. Ж. са в размер на 791 лева, тоест с около 30 лева по-малко от сумарния доход на Желев и дъщеря му, и същите са поети от жалбоподателя. Предвид липсата на данни за съществуващи спестявания (и с оглед доказателствата за извършвани разходи за лечение на починалото лице) е очевидно, че лицата не биха могли да се издържат самостоятелно през съответния месец с получаваните от тях доходи, след като бъдат заплатени разноските за погребението.