Решение № 17336 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2013 г.

Решение № 17336 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Сливен, чрез процесуален представител гл. експерт Стойкова против решение № 52/28.05.2013 г., постановено от Сливенския административен съд по адм. д. № 65/2013 г. С обжалваното решение, по жалба на Сидер Халачев, Христо Халачев, Веска Халачева и Петър Халачев е отменена заповед № РД 15-371/04.03.2013 г. на кмета на Община Сливен. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу кметската заповед. Ответниците в касационното производство-Сидер Халачев, Христо Халачев, Веска Халачева и Петър Халачев чрез пълномощника си по делото оспорват допустимостта на подадената касационна жалба и при условията на евентуалност нейната основателност. Твърди се, че касационната жалба е подадена от ненадлежна страна. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед № РД-15-371/04.03.2013 г. на кмета на Община Сливен, с която е наредено на собствениците на метална конструкция (площадка и стълбище), разположена от северната фасада на съществуващата жилищна сграда, находяща се в УПИ ХVI-22, кв. 448, извън обхвата на имота, да освободят имота-улица тупик между осови точки 1548 и 1549, съставляващ публична общинска собственост. Правното основание на заповедта е чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), а фактическите основания, посочени в нея са, че проверка, извършена от служители на общината е установила, че металната констукция е била трайно закрепена чрез метални планки и заварки към фасадата на сградата и е върху улицата, но впоследствие (при повторната проверка, след изпратеното уведомление) заварките към планките на металната констукция са премахнати. Административният съд е приел въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза, че процесната конструкция представлява преместваем обект, чието премахване следва да се извърши по реда на чл. 57а от ЗУТ, който се явява специален по отношение на общия ред, установен в ЗОбС. Съдът е приел, че е налице противоречие между правното основание и диспозитива на административния акт, който порок не може да се санира чрез съдебен контрол. Съдът е посочил също така, че ако волята на административния орган е била да изземе общинския имот, то последният е следвало да конкретизира същия като предмет на заповедта. Прието е, че липсва формирана воля на кмета на община Сливен съобразно правомощията му по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Решението е правилно. Обоснован е изводът на съда, че процесната метална конструкция представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. От съдържанието на обжалваната заповед се установява, че волята на административния орган е метална конструкция да бъде премахната от улицата, която е собственост на община Сливен съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Тоест, установено е наличието на разположен без разрешение преместваем обект в чужд имот, който е следвал, о да бъде премахнат и по този начин освободен чуждия имот по реда на чл. 57а от ЗУТ, а не по реда на чл. 65 от ЗОбС. Изводите и съображенията на административния съд напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, те са подробни, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Решението е правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд