Решение № 10 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2024 г.

Решение № 10 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2024 г., VI о., докладчик съдията Слав Бакалов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1357/16.02.2024 г. по адм. д. № 2250/2023 г., Административен съд – Бургас е отменил писмена покана на № РД-25-970-6/07.11.2023 г. издадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса гр. Бургас и е осъдил РЗОК – Бургас да заплати на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас" АД сумата от 150,00 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Василева. По съображения за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се остави в сила писмената покана, за чиято законосъобразност навежда доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас" АД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната писмена покана, чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, директорът на РЗОК – Бургас на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е задължил в частта й по точки т. 1, 3, 4, 5 и 6 "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД да възстанови в бюджета на Касата като неоснователно получени заплатените й суми за лечението на пациенти заради неспазване от страна на лечебното заведение на изискванията на чл. 350 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020–2022 г. (отм.) (НРДМД 2020–2022), предвиждащ, че НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една клинична пътека (КП) на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. По т. 2 от поканата е поискано възстановяване на сумата на основание чл. 356 от НРДМД 2020-2022, тъй като пациента е лекуван първо по терапевтична клинична пътека, изписан е, а след това е лекуван и по оперативна такава. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК – Бургас проверка на лечебното заведение, констатациите от която са обективирани в протокол № 890/08.08.2023 г. и протокол за неоснователно получени суми № 933/08.08.2023 г., поправени с протокол за корекции № 1100 от 14.09.2023 г. от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. За да уважи сезиралата го жалба срещу писмената покана в посочената част по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 първоинстанционният съд е приел, че нито в административното, нито в съдебното производство не се сочи и не се установява кое от двете заболявания за всеки един пациент е основно и дали наличните индикации за повторната хоспитализация следва да се възприемат като придружаващи заболявания, за да се нуждае лицето от комплексно лечение, което не е било проведено. Също така не се установява и не се твърди, че едното заболяване е в пряка причинна връзка с другото, т. е. че са били налице усложнения, които не са лекувани комплексно. В този смисъл административният орган не е изложил никакви мотиви и не става ясно защо е приел, че не са спазени изискванията на чл. 350 от НРД за МД за 2020-2022 г. същевременно и в петте случая на две хоспитализации са извършени лечебни дейности по две отделни клинични пътеки, като няма спор, че пътеките са завършени, дейностите са проведени и състоянието на пациентите се е подобрило. По т. 2 от поканата е приел, че по КП № 62. 1 по която е бил приет пациента не са били извършвани диагностично-терапевтични процедури относими към заболяването по КП № 220. 1, поради което и на ответника не е било заплащано лечение по терапевтична КП за това заболяване. В този смисъл административния орган неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 356 от НРДМД 2020-2022. По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на писмената покана, поради което я е отменил, като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Постановеният съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило отмяната му поради наличие на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. В хода на производството пред Административен съд – Бургас (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд - Бургас. За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба следва изрично да се отбележи, че в обсъжданите случаи по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 не се касае за отчитане на две клинични пътеки за периода на една хоспитализация, а за две отделни хоспитализации (в някой от случаите втората от които в условията на спешност), при различни заболявания и диагнози, което изключва хипотезата на чл. 350 от НРДМД 2020-2022 г., на която се е позовал административния орган, а в акта му липсват мотиви по отношение на това кое от двете заболявания административния орган приема за основно и кои са усложненията или придружаващите заболявания, които е следвало да се лекуват комплексно, за да се позове на тази разпоредба и да упражни правомощието си да изиска на основание чл. 350 от НРДМД 2020-2022 г. връщане от болничното заведение на заплатените му за лечението на пациентите в тези случаи суми. Обосновано е прието и неправилното приложение на чл. 356 от НРДМД 2020-2022, относно случая по т. 2 от поканата, тъй като при първоначалната хоспитализация на пациента, няма данни да е диагностицирана необходимост от хирургическа намеса, каквото е изискването на посочения текст. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице предпоставките по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 350 и чл. 356 от НРДМД 2020–2022 г., обусловили издаването на процесната писмена покана в обсъжданите й точки, поради което същата правилно е била отменена в оспорената й част. В това отношение съдът се е съобразил и със съдебната практика на ВАС по сходни случаи. Деловодните разноски също са присъдени коректно, предвид изхода на спора по главния петитум на първоначалния жалбоподател. По тези съображения решението следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение