Решение № 10879 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2012 г.

Решение № 10879 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Патентно ведомство на Република България, подадена от процесуалния му представител юрисконсулт М. Филипова-Демирева срещу решение № 1410 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 8987/2011 г. на Административен съд София-град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът по касационната жалба "Софарма" АД чрез адв. Росица Костадинова изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "SAGMEL ING" чрез процесуалния му представител Костадин Тахтаджиев не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение № 1410 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 8987/2011 г. на Административен съд - София град е отменено като незаконосъобразно решение № 207/04.07.2011 г. на председателя на Патентното ведомство. Административното производство по издаване на оспорения пред съда административен акт е започнало по искане вх. № 70-00-16701 от 27.11.2008 г. по описа на Патентното ведомство, подадено от заинтересуваната страна за заличаване на марка с регистрационен № 24825. В искането е изложено, че "Софарма" АД като притежател на марката се е противопоставил на регистрацията на марката, заявена от заинтересуваната страна. Процесната марка е регистрирана на 31.10.1994 г., за клас 5: фармацевтични, ветеринарни и санитарни препарати и е със срок за защита до 22.04.2014 г. По делото е назначена съдебна експертиза, което заключение на вещото лице е кредитирано от съда и приобщено към останалия доказателствен материал по делото. Съдът, за да постанови този резултат, е направил правен анализ на нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, според която регистрацията на марка може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България, във връзка със стоките и услугите, за които е била регистрирана, или използването й е било преустановено за непрекъснат период от пет години. Изчерпателно е дадена законовата дефиниция за реално използване на марката, като в подкрепа на установяването на този факт съдът е обсъдил събраните по делото доказателства - представена опаковка на лекарствения продукт с отбелязване на датата 01.06.2005 г., прието от съда като използване на марката в рамките на процесния период. Освен установяването на това обстоятелство, съдът се е позовал и на инвойс фактура № 01586 от 14.05.2008 г., от съдържанието на която е видно, че процесният лекарствен продукт, описан под № 4 във фактурата с наименование Antitussen drops 5% 10 ml е предмет на сделка за доставка на лекарствения продукт от "Софарма" АД на дружеството - IP "Boybodron" в Туркменистан. Съдът е обсъдил и взетото решение от 26.05.2008 г. за пускане на продукта на пазара в България при спазване на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, което е преценено с останалите доказателства по делото и е положителен факт, относим за спора. Фактурата е представена като доказателство по делото пред първоинстанционния съд и не е оспорена от ответника - Патентното ведомство и от заинтересованата страна по делото. Опровергаването на платежния документ, доказващ извършена сделка за продажба на лекарствения продукт би могло да стане при използване от ответника на процесуалната възможност да направи искане пред съда за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за тази цел, която да установи, че не е извършена доставка на този продукт, но това не е станало. Съдът се е позовал също така и на становището на отдел "Спорове" при патентното ведомство, относно приетото от нея, че фактурата доказва сключена сделка. При установяването на относимия за спора факт, че е извършена продажба на друг стопански субект на процесния лекарствен продукт, съдът е стигнал до обоснования извод за реално използване на процесната марка от "Софарма" АД в срока по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО в петгодишен срок до датата на подаване на искането за заличаването й. Вземането на решението на Координационния съвет на дружеството на 26.05.2008 г. за възобновяване на производството на лекарствения продукт по време е значително по-рано от сочената дата 16.08.2008 г., за която се твърди, че маркопритежателят е узнал, че е възможно да бъде направено искане за отмяна и налага извод в същата посока, в която са преценявани останалите относими за спора доказателства. Установява се от събраните по делото доказателства, че маркопритежателят е направил искане до компетентния орган да му бъде разрешено производството, което е доказателство за реално използване на марката, предвид на това, че с оглед спецификата на дейността, това искане е проява на занятието на търговеца. Правилно са интерпретирани от съда и решенията на Европейския съд по дело № С-259/2002 г. и С-40/01 г. Обобщенията на съда водят до неопровергания извод до който е стигнал - незаконосъобразността на оспореното пред него решение на председателя на Патентното ведомство, имащо за резултат отмяната му от съда. При проверката за законосъобразност на обжалваното решение не се установиха посочените от касатора нарушения по чл. 209 от АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия тричленен състав