Решение № 243 от 27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1345/2011 г.

Решение № 243 от 27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1345/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска възобновяване на В. Н. О. Х. Д. 19/10 г. по описа на ОС-Благоевград, Н. О. Х. Д. 96/09 г. по описа на РС-Сандански, отмяна на постановеното решение № 112/3.06.10 г. и постановена присъда № 1777/14.10.09 г. срещу С. М. С. и прекратяване на наказателното производство по делото. Развити са оплаквания за допуснати нарушения на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият С., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по искането. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него съображения, като изслуша мнението на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Срещу осъдения С. С. е образувано Н. О. Х. Д. 96/09 г. по описа на РС-Сандански, като по обвинителен акт и по присъда по него № 1777/14.10.09 г. му е вменено и той е осъден за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на децата А. и И. М. за периода м. ноември 2007 г. - м. януари 2009 г. Тази присъда е протестирана от прокурор от РП-С. и на 03.06.10 г. с решение № 112, постановено по В. Н. О. Х. Д. 19/10 г. по описа на ОС-Благоевград, същата е потвърдена. От посочената дата тя е влязла в сила. Същевременно, отново РП-С. е внесла обвинителен акт срещу осъдения С. в РС-Сандански, като му е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради неплащане на издръжка на посочените вече деца за периода м. октомври 2007 г. - м. септември 2009 г. С присъда № 641/17.03.10 г., постановена по образуваното Н. О. Х. Д. 884/09 г. по описа на РС-Сандански, С. е признат за виновен и осъден. Присъдата не е атакувана и е влязла в законна сила на 2.04.10 г. Видно от казаното, към момента на постановяване на решението на ОС-Благоеврград - 3.06.10 г., спрямо осъдения е имало влязла в сила на 2.04.10 г. присъда за същото престъпно деяние. Дори по втория съдебен акт вмененият период е по-широк. Без съмнение не е спазена нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, съгласно която като най-обща разпоредба, е следвало образуваното производство, разглеждано и решено от ОС-Благоевград, да бъде прекратено. По мнение на Главния прокурор на РБ второстепенният съд е допуснал както нарушение на материалния закон, така и нарушение на процесуалния такъв, след като се е произнесъл по същество и е потвърдил присъда № 1777/09 г. по описа на РС-Сандански. По този начин той незаконосъобразно е допуснал подсъдимият С. да бъде осъден повече от един път за едно и също престъпление, с две присъди, на две различни наказания. Оттук са изведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Не може да се спори, че с осъждането на С. по посочения начин е нарушен процесуалният закон- чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Но упрекът, отправен към второстепенния съд, за допуснато само от него флагрантно процесуално нарушение, е доста пресилен. Казаното е така, тъй като ОС-Благоевград не е имал информация, от която да изходи, за да направи преценката за наличие на предпоставки да се приложи нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Като оставим настрана осъдения, който би могъл сам да сигнализира за подвеждането му под отговорност за осъществяване на едно и също престъпно деяние, представителят на държавното обвинение би следвало да е ангажиран в най-голяма степен да генерира активност с оглед обсъжданото обстоятелство. Все пак една и съща прокуратура е внесла обвинителните актове срещу С., инкриминирайки му един и същи период на извършване на престъплението с жертви от него- едни и същи ненавършили пълнолетие деца. О. повече, че по-късно влезлият в сила съдебен акт е постановен по дело, образувано /03.02.09 г./ преди това, по което присъдата е влязла по-рано в сила /03.12.09 г./. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК ВКС следва да възобнови наказателното производство по В. Н. О. Х. Д. 19/10 г. по описа на ОС-Благоевград, Н. О. Х. Д. 96/09 г. по описа на РС-Сандански, да отмени осъдителните актове по тях и да прекрати наказателното производство. В този смисъл искането на Главния прокурор на РБ се явява основателно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение