Решение № 6500 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2016 г.

Решение № 6500 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сим и Хад" ЕООД, представено от адв. И. Д., срещу решение № 1081/27.05.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 3263 по описа за 2014 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 161402974/21.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П. в потвърдената и изменената при оспорването по административен ред части за установяване на задължения за ДДС в размер 1 320 лева и за закъснителниа лихва в размер 712.53 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Предлага собствена оценка и различна от приетата от съда фактическа обстановка и обосновава доказването на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит, с чието отричане от органите по приходите е обвързано установяването на публичните задължения. Иска отмяна на оспорения съдебен акт, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС П. ревизионен акт са установени в тежест на "Сим и Хад" ЕООД задължения за ДДС в размер 1 320 лева с лихви за забава в размер 712.53 лева /след изменението на РА от ДДОДОП/ в резултат на извършена корекция на декларирания от ДЗЛ резултат по ЗДДС за данъчен период м. 05.2009 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение, упражнено в този данъчен период. Отреченото данъчно предимство е по фактура № 170/21.04.2009 г., издадена от "ВПВ Трейд" ЕООД с предмет на доставката стоки - картофи. Според органите по приходите фактурираната доставка на стоки не е осъществена. Не е възприета предложената от РЛ интерпретация на фактите, според която прекият доставчик "ВПВ Трейд" ЕООД е посредничил за покупката на картофи от немския производител FROKA GmbH до склада на "Сим и Хад" ЕООД, като превозът е осъществен от "Милтранс" ООД; подпис и печат на "Сим и Хад" ЕООД са поставени в клетка 24 на международната товарителница и при проверка на органите по приходите от 23.04.2009 г. в склада на дружеството се съхраняват около 15 тона картофи, внос от Германия. Констатациите на администрацията са основани на резултатите от насрещна проверка на доставчика, на оценка на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства и на служебна проверка в поддържани от НАП информационни бази данни. Възприети са противоречия и непълноти в писмените доказателствени средства, което е повлияло на убедителността им /липсата на протокол по чл. 117 ЗДДС за вътреобщностно придобиване на картофи от прекия доставчик; промяната в позицията относно предходния доставчик в Германия; времеви несъответствия в издадена от немския оператор B. G. фактура и времето на доставките и съпътстващите документи - експедиционна бележка; разминаването между доставмика по ВОП и изпращача в ЧМР/. Изводи във вреда на РЛ са направени от последващата дерегистрация по ЗДДС на доставчика и от установените за него публични задължения, както и от липсата на материална и кадрова обезпеченост и несъвместим с естеството на доставките предмет на дейност /строителство на жилищни и нежилищни сгради/. Отказът е основан на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на администрацията спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата на "ВПВ Трейд" ЕООД. Съдът е концентрирал спора по фактите до прехвърлянето на собствеността върху стоките по фактурата. Заключил е, че този факт не е установен несъмнено с писмените доказателствени средства, включително отразеното от органите по приходите в протокол държане от ДЗЛ на стоки от вида на процесните и счетоводните записвания на жалбоподателя. Възпроизвел е констатациите на органите по приходите за непредставяне от прекия доставчик при насрещната му праверка на доказателства за придобиване на стоките предмет на продажбата, начин на придобиване и съхраняване на стоката и отделянето й за постигане на транслативния ефект по чл. 24 ЗЗД. Използвал е и тяхното обобщение, че не може да се "проследи завършен стоков поток". Заявил е очакване жалбоподателят да притежава документи за транспорт на стоките. Оспореният съдебен акт е правилен по резултат. Първостепенният съд е възпроизвел констатациите на ДДОДОП от решението му при осповането на РА по административен ред и се е съгласил с тях, като е подчертал, че това е установената фактическа обстановка. Това е дало основание за съмнението на касатора за липса на осъществена от съдията познавателна дейност по преценка на писмените доказателствени средства. В случая процесуалният минимализъм на съда не се е отразил на верността на фактическите му изводи. Съответна на процесуалния закон и на логическите правила е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките /"... действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Събраните в извънсъдебната фаза на производството /и ценени в съответствие с правилото на чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства не установяват несъмнено касаторът да е придобил правото да се разпорежда като собственик с вещите по издадената от "ВПВ Трейд" ЕООД фактура и то като резултат от осъществена от издателя на фактурата разпоредителна сделка. Както правилно е отбелязал ДДОДОП, достоверността на международната товарителница е разколебана заради отликата между предходния доставчик и изпращача. Предходен на "ВПВ Трейд" ЕООД доставчик според фактура № 2246/6.04.2009 г. е B. G., а изпращач по ЧМР е FROKA GmbH. Касаторът предлага обяснение за отдалечеността във времето на издаването на експедиционната бележка /9.04.2009 г./ и на кантарната бележка /15.09.2009 г./ със започването на 10.04.2009 г. на Великденските празници в Германия, но всъщност фактурата от 6.04.2009 г. няма как да се обвърже с последващите доставки. С изследването на произхода на стоките не се цели създаването на допълнителни задължения за ДЗЛ във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, което да противоречи на сочената в касационната жалба практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а е извършена проверка на представените от претендиращия данъчното предимство субект писмени доказателствени средства. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. З. и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. Притежаването на стоки от вида на процесните не предполага единствено възможния извод, че стоките са доставени от оператора, издал фактурата. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не представлява специална мярка, насочена към опростяване на събирането на данъка или към предотвратяване на формите на неплащане или избягването му, а е законодателен израз на борбата срещу данъчните измами, което е цел призната от Директива 2006/112/ЕО /така т. 26 от решението на СЕС по дело С-18/13/. Свързването с данъчна измама на ползването на данъчен кредит при неправомерно начислен данък е мислимо в контекста на разяснението от т. 38 на решението на СЕС по дело С-18/13. Установяването с РА на задължения за ДДС при злоупотреба с данъчни права е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия акт с първоинстанционното решение е правилно. Дължимо е оставянето в сила на оспореното първоинстанционно решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 279.18 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение