Решение № 15420 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2014 г.

Решение № 15420 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 298 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район (наричана за краткост по-долу Дирекцията) с център Пловдив против решение № 598/5.03.2014 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. № 465/12 г. С обжалваното решение по жалба на "Стройексперт-Инженеринг-2005" ЕООД е отменено решение № РР-1403 от 12.01.2012 г. на директора на БДУВИР-Пловдив, с което е отказано издаване на разрешение за изменение на разрешително № 31140026/14.11.2008 г. за водовземане от повърхностен воден обект - р. Беленска, приток на р. Тунджа, с цел на водовземането "производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Джиново" в частта "срок на завършване на строителството" по постъпило искане от Лиляна Карафизиева, в качеството й на представител на "Стройексперт-Инженеринг-2005" ЕООД. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са изрично касационните основания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. От обстоятелствената част на касационната жалба следва обаче, че касаторът смята, че първоинстанционният съд не е преценил приложимостта на всички правни основания, визирани в обжалвания акт. Неизлагането на мотиви по съществени за спора обстоятелства е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което касационната инстанция ще прецени наличието и на това касационно основание. Ответникът - "Стройексперт-Инженеринг-2005" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Административният съд е приел за установено следното: обжалваното пред него решение е издадено във връзка със заявление от 30.09.2011 г. на жалбоподателя, за удължаване на срока на действие на разрешителното; процесното решение е взето на основание заповед № РД-292/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите за утвърждаване на ПУБ, с който е въведен забранителен режим в зоната на защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите и поради обстоятелството, че инвестиционното намерение попада в обхвата на мерките за забрана за изграждане и влизане в редовна експлоатация на ВЕЦ, които нямат издадено разрешение за строеж по ЗУТ към датата на утвърждаване на ПУРБ, която в конкретния случай намирала приложение по отношение на басейна на река Тунджа. Съдът е установил, че заповедта на министъра на околната среда и водите по отношение на жалбоподателя е отменена с влязло в сила съдебно решение, поради което е приел, че оспореното пред него решение е постановено на отпаднало основание. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното съдебно решение като неправилно - постановено при допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, които са съществени. Съдът не е обсъдил възражението на ответника, че инвестиционното намерение на жалбоподателя попада в границите на повърхностно водно тяло, за което относимите мерки в ПУРБ-ИБР не са обжалвани и за него продължават да са относими всички забрани и ограничения в ПУРБ-ИБР. В тази връзка са останали необсъдени от съда данните от съдебно решение № 10922/1.08.2012 г., постановено от ВАС по адм. д. № 5502/2010 г. относно предмета на жалбата на "Стройексперт-инженеринг-2005" ЕООД (стр. 5 от решението) във връзка с диспозитива на решението на петчленния съдебен състав на ВАС по адм. д. № 511/2013 г. и данните за инвестиционното намерение, посочено в обжалваното решение на Дирекцията. Основателно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил в решението си и не е изложил мотиви по наличието на предпоставките и по другото правно основание, посочено в обжалваното решение, а именно чл. 118ж, т. 4 от Закона за водите. Предвид установения порок на обжалваното съдебно решение, то следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав на административния съд. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд