Решение № 14591 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2019 г.

Решение № 14591 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на М. Д., чрез пълномощник по делото адв. М. Х., против решение № 6445/30.04.2019 г., постановено по адм. дело № 13589/2017 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационно отменително основание по чл. 208, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на тричленния състав на ВАС, че М. Д. ползва процесния имот без правно основание. Твърди се, че неправилно съдът е оставил без разглеждане доводите на жалбоподателката по отношение законосъобразността на прекратяването на договора за наем. Касаторката поддържа становище, че е налице валидно правно основание за задържането на процесния апартамент, както и че не са били осъществени предпоставките на чл. 23, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-22/2010 г. за прекратяване на наемното правоотношение. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт и на заповедта на министъра на отбраната. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – министърът на отбраната, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Въргова, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение на ВАС, тричленен състав да бъде оставено в сила като законосъобразно. Не претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба, обсъди наведените от страните доводи и възражения и с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 6445/30.04.2019 г. по адм. дело № 13589/2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение е отхвърлил жалбата на М. Д. срещу заповед № 3 С-232/27.10.2017 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 80а ЗДС. Със заповедта е наредено изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, ползван от жалбоподателката като страна по договор за наем № 207/23.04.2010 г., сключен между нея и изпълнителния директора на Изпълнителна агенция "Социални дейности" на Министерство на отбраната. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки, посочени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Правилно съдът е установил, че между страните по делото е сключен наемен договор от 23.04.2010 г. за срока на настаняването, определен в заповедта за настаняване на М. Д. в процесното жилище. С писмо рег. № 20-26-869/05.07.2011 г. на касационния жалбоподател е отправено предизвестие за прекратяване на сключения договор на основание чл. 23, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне (Наредба № Н-22/2010 г.). Предизвестието е връчено лично на М. Д. на 14.07.2011 г., видно от известието за доставяне (лист 66 от делото). Предизвестието е основано на предпоставките на чл. 23, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-22/2010 г. и същото не е било обжалвано от адресата. Съгласно цитираната разпоредба договорът за наем от вида на процесния се прекратява едностранно от страна на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" при Министерство на отбраната поради неизпълнение на условията по чл. 7, ал. 1, т. 2 или т. 3 от Наредба № Н-22/2010 г. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗДС и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите. В случая този ред е бил спазен, както е приел и решаващият съд, с изпращането на писмо рег. № 20-26-869/05.07.2011 г., получено от страната на 14.07.2011 г. Няма данни това писмо да е било оспорено, поради което и целените от него правни последици следва да се считат за валидно настъпили. Наличието на прекратено наемно правоотношение обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имотът се държи на отпаднало правно основание, с оглед на което законосъобразно се явява и разпореденото със заповедта изземване на имота – частна държавна собственост. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, извън фактическия състав на настоящата заповед са релевираните обстоятелства, касаещи прекратяването на наемното правоотношение. В предметния обхват на производството по оспорване на заповед за изземване на недвижим имот по чл. 80а ЗДС не влиза проверка за законосъобразност при прекратяване на наемните правоотношения между страните по договора за наем на недвижимия имот. Това е така, тъй като тези правоотношения имат облигационен характер и възникналите във връзка с тях спорове са подсъдни на общите, а не на административните съдилища. Предмет на разглеждане в настоящото административно производство е единствено законосъобразността на издадения административен акт с оглед наличие или отсъствие на установените в нормата на чл. 80а ЗДС предпоставки. В случая правилно, в съответствие с нормативната уредба и доказателствата по делото, съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като е отчел наличие на прекратено по надлежния ред (чрез изпращане на предизвестие на наемателя) наемно правоотношение и изтичане на срока за доброволно освобождаване на имота (един месец, считано от получаване на предизвестието), въз основа на което е извел заключението, че посоченото в заповедта основание за нейното издаване – имотът се държи на отпаднало правно основание, е действително осъществено. Предвид горното, неоснователно е възражението на касаторката, че спрямо нея продължава да е налице валидно правно основание да задържа процесния имот. Изложените в подкрепа на становището й доводи съдържат факти, относими пряко към съществуването и прекратяването на наемното правоотношение, за което бе изяснено, че стои вън от фактическия състав на основанието за издаване на заповедта по чл. 80а, ал. 1 ЗДС. При тези фактически и правни установявания, крайният извод за липса на отменителни основания по чл. 146 АПК на оспорената заповед се явява законосъобразен. Постановеното в този смисъл съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ответната страна в настоящото производство не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, петчленен състав на ІI колегия