Решение № 1175 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2016 г.

Решение № 1175 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на "Апекс" ЕООД, гр. Д., срещу Решение № 55 на Министерския съвет на Р. Б. от 28.01.2016 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I - 8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б., Софийска област. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се измени в частта му относно определеното обезщетение за недвижим имот описан в Приложение към него: с номер по регистър 000016, нов № 1034, землище гр. Д., ЕКАТТЕ 23409, в територия - населено място, начин на трайно ползване ресторант, басейн, хотел, с обща площ 8.502 дка, от които отчуждени 1.780 дка, стойност на паричното обезщетение - 31201 лева. Жалбоподателят твърди, че определената цена като обезщетение за отчужденият му имот е занижена и не съответства на действителната му пазарна цена. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си по делото вземат становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Р. Б. постановява отчуждаване на имот с номер по регистър 000016, нов № 1034, землище гр. Д., ЕКАТТЕ 23409, в територия - населено място, начин на трайно ползване ресторант, басейн, хотел, с обща площ 8.502 дка, от които отчуждени 1.780 дка, стойност на паричното обезщетение - 31201 лева Правото на собственост на жалбоподателя върху отчуждавания имот се установява с представения по делото договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 16.05.2003 г. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице Александров, стойността на обезщетението, определена по пазарни аналози за имоти с подобни характеристики в землището на гр. Д. за периода 29.05.2015 -29.05.2014 г., за имот № 1034 е в размер на 31.201 лева, колкото е определена и от административния орган. Съгласно заключението в оценката си административния орган не е включил попадащите в отчуждаваната част трайни насаждения и декоративна растителност, чиято стойност, определена по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения е в размер на 11530 лева. В допълнително заключение, изготвено от същото вещо лице стойността на имота, предмет на отчуждаване е определена на сума в размер на 64 877 лева, при включени при определянето и представени от жалбоподателя доказателства за извършени в относимия период две сделки с имоти в гр. Д. и в землището на гр. Д. По делото е допусната по искане на жалбоподателя и приета от съда и съдебно-оценителна експертиза, съгласно която стойността на извършените подобрения в имота възлиза на сума в размер на 453 491.91 лева. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имот с № 1304 е в границите на населеното място гр. Д., като преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е урегулиран и е с предназначение ресторант, басейн и хотел. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчужденият имот правилно е определено от административния орган при приложението на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, при наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Че размера на обезщетението е правилно определен се установи по делото и от заключението на назначената съдебно оценителна експертиза. Неоснователно е твърдяното от жалбоподателя, че възприетите от административния орган и вещото лице сделки не основават стойността на обезщетението, изхождайки от неговото предназначение, тъй като имота е застроен. Ако и собствения на жалбоподателя недвижим имот да е застроен, то отчуждаваната част е незастроена, при което стойността и не може да бъде определена на база сключени сделки с имоти, включващи продажба както на земя, така и на съществуващи в нея сгради. Сочените от жалбоподателя сделки не отговарят на изискването на закона за продажба на имоти със сходни на отчуждавания характеристики, съответно липсва законово основание размера на обезщетението да се определи при съобразяване размера на увеличената стойност на имота, с оглед всички извършени в него подобрения - басейн, кафе-ресторант, спомагателна сграда, открит бар и паркинг, които не се засягат от извършваното отчуждаване. Неправилно административният орган не е включил в размера на дължимото се обезщетяване съществуващите в отчуждаваната част трайни и декоративни насаждения. Видно от заключението на експертизата, стойността на насажденията, попадащи в отчуждаваната част, определени по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения възлиза на сума в размер на 11 530 лева, която сума следва да бъде включена като дължима се в размера на обезщетението. Неоснователно е жалбата в частта и, с която се претендира обезщетение за ограда, засегната от отчуждаването. На обезщетяване подлежат законните строежи. В случая изграждане на ограда с метални колове и оградна мрежа е издадено разрешение за строеж, но не се установява по делото този строеж да е приет, въведен в експлоатация, по установения в Закона за устройството на територията ред, не е и деклариран от жалбоподателя, видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка. Не се установява строителството да е извършено по начин и в съответствие с издаденото разрешение за строеж. Разрешение за ползването, съответно въвеждане в експлоатация са издадени само за останалите строежи в имота. Не се следва и обезщетяване за изградена в имота на жалбоподателя поливна система, тъй като от заключението на експертизата се установи, че в отчуждаваната част от имота са налице трайни насаждения, като в тази част няма изградена поливна система. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот с номер 1304 следва да бъде определено при включване на дължимото се такова за намиращите се в отчуждаваната част трайни насаждения, което съгласно заключението на вещото лице възлиза на сума в размер на 11530 лева. В останалата и част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски по делото. Следва да се присъдят направените такива по делото в размера от 1900 лева. Реалното им заплащане е установено от представените по делото платежни документи и договор за правна защита и съдействие от 28.08.2016 г. Възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение