Решение № 4636 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Я. Моллов от гр. Ямбол, [улица], депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение 128/21.09.2023 г. на Административен съд - Ямбол, V състав, постановено по адм. д. 171 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Я. Моллов срещу РА Р - 02002821001462 - 091 - 001/01.10.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение 2/04.01.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, по отношение на установени дължими задължения за данъци и осигуровки, както следва: за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2174,65 лева и лихви - 975,65 лева; Дължими вноски за ДОО за самоосигуряващи за 2015 г. - главница в размер на 3993,60 лева и лихви - 1838,88 лева; За 2016 г. - главница в размер на 3993,60 лева и лихви - 1838,88 лева; Дължими вноски за УПФ за самоосигуряващи се за 2015 г. - главница в размер на 1560 лева и лихви - 876,61 лева, за 2016 г. - главница в размер на 1560 лева и лихви - 718,40 лева, лихви за дължими вноски за ЗОО за 2015 г. в размер на 14,73 лева, лихви за авансови вноски и за 2016 г. в размер на 14,73 лева лихви за авансови вноски. В полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 5617,35 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи като спорни моменти извършвана ли е трудова дейност и коя е приложимата редакция на чл.4, ал.3, т.2 КСО. По тези въпроси административният съд не формулирал собствени изводи в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК. Според касатора е неприложим текста на чл.124а ДОПК, в подкрепа на което се позовава на приетото в решение 2/2.02.2022 г. по т.д. 8/2020 г. на ОС на Първа и Втора колегия във ВАС. Аргументира се, че изпълнението на стопанска дейност на ФЛ, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ, не винаги обхваща извършването на трудови функции по смисъла на КТ. В тежест на приходния орган е да докаже по обоснован начин, че лицето изпълнява трудова дейност. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане направените разноски. Ответникът - Директорът на Д "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, е оспорил КЖ с доводи, изложени от процесуален представител в подробен писмен отговор. Моли за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски в размер на 2196,84 лева. Представителят на ВП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на посоченото основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като допустима и неоснователна. Делото е на производство за втори път пред ВАС, Осмо отделение. С влязло в сила Решение 6368/14.06.2023 г. по адм. д. 647 по описа за 2023 г., тричленен състав на ВАС, Осмо отделение е отменил Решение 181/19.10.2022 г., постановено по адм. д. 25/2022 г. на АДмС - Ямбол в частта, с която е отменен РА Р - 02002821001462 - 091 - 001/01.10.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение 2/04.01.2022 г. на Директора на Д "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения на Я. Моллов, както следва: за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2174,65 лева и лихви - 975,65 лева; Дължими вноски за ДОО за самоосигуряващи за 2015 г. - главница в размер на 3993,60 лева и лихви - 1838,88 лева; За 2016 г. - главница в размер на 3993,60 лева и лихви - 1838,88 лева; Дължими вноски за УПФ за самоосигуряващи се за 2015 г. - главница в размер на 1560 лева и лихви - 876,61 лева, за 2016 г. - главница в размер на 1560 лева и лихви - 718,40 лева, лихви за дължими вноски за ЗОО за 2015 г. в размер на 14,73 лева, лихви за авансови вноски и за 2016 г. в размер на 14,73 лева лихви за авансови вноски и в съответната част за разноските. Касационният състав на ВАС, Осмо отделение е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АДмС - Ямбол в обжалваната част. При новото разглеждане са събрани писмени доказателства, съгласно описа, съдържащ се на л.135 от делото. Изслушани са основно и допълнително заключения, изготвени от в.л. Ж. Желязков по ССчЕ. По време на ревизията са изследвани сделки с недвижими имоти за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2016 година и движенията по банковите сметки на Я. Моллов, направени са насрещни проверки, приобщени са ГДД за 2015 г. и за 2016 година, нотариални актове за покупки и продажби на имоти от Я. Моллов, банкови извлечения. Констатирани са продажби на 18 броя имоти, покупки на над 20 броя имоти, което е квалифицирано като търговска дейност. По банковите сметки на Я. Моллов са постъпили суми в големи размери. Съставени са парични потоци за 2015 г. и за 2016 година, като не е установено превишаване разходите над приходите. Прието е, че са налице основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.5 ДОПК, като са анализирани обстоятелства по ал.2 от тази норма. Ревизиращият екип се е позовал на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ, предвиждащ, че ако ФЛ е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистриран като ЕТ, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона. Ревизираното лице е подало ГДД по чл.50 ДОПК за процесните 2015 г. и 2016 години. На Я. Моллов е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК. На основание чл.122, ал.2 ДОПК са определени данъчни основи за облагане, касателно периодите 2015 и 2016 години. За 2015 г. са установени данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ в размер на 5981,17 лева и данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ - 3052,68 лева. За 2016 г. е установен данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ - 13007,34 лева. За ревизирания пероид лицето не подало декларация обр.7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл.40, ал.5, т.1 ЗЗО". Разпоредбата на чл.124а ДОПК регламентира приложението на чл.122 - 124 ДОПК при установяване на задължителни осигурителни вноски. В съдебното решение е посочено, че РЛ е самоосигуряващо се ФЛ по смисъла на чл.5, ал.2 КСО, а на основание чл.4, ал.3, т.2 от кодекса, Моллов попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упранява трудова дейност като ЕТ. Съдът е отбелязал в акта си, че съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 КСО, РЛ дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в УПФ, вноските за ЗО на самоосигуряващи се лица са определени на основание чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО. За невнесените в законоустановения срок задължения върху годишния осигурителен доход за ревизираните години, са начислени лихви. Ревизионният акт е потвърден при административното обжалване. Според административният съд оспорения РА е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил мотиви за доказани обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК и за законосъобрано провеждане на ревизията по особения ред на кодекса. Във връзка с определянето на данъчната основа по чл.122 ДОПК и дължимостта на осигурителните вноски от РЛ, админстративният съд е обсъдил заключенията по ССчЕ. Първоинстанционният съд е отменил частично РА и е отхвърли жалбата на Я. Моллов против акта в следните му части: За годишен и авансов данък по ЗДДФЛ през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за главницата в размер на 5981,17 лева и лихва в размер на 3290,02 лева; За годишен и авансов данък по ЗДДФЛ пред периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за главница 13007,34 лв. до размера 10832,69 лева и за лихва 5835,70 лв. до 4860,05 лева; Данък вдърху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - главница 3052,68 лева и лихва 1679,16 лева; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се: през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - за главница 2496 лева и лихва1632,12 лева до размера 1387,76 лева, през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. - за главница 2496 лева и лихва1378,80 лева до размера 1134,56 лева. В частта за разноските съдебното решение е допълнено с Определение 460/02.12.2022 г. по адм. д. 25 по описа за 2022 г. на АДмС - Ямбол, като в полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски общо в размер на 1706,28 лева. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдържа ясни и подробни съображения, без съдът да е нарушил разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК. Първоинстанционите мотиви се споделят от настоящата касационна инстанция, която препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Спорът е правен и касае изводите на административния съд относно приложимостта на чл.4, ал.3, т.2 КСО и квалифициране осъществяната дейност от Я. Молов, като трудова. Въз основа на предвиденото в чл.10, ал.1 КСО, основният принцип на осигуряването е свързан с установените данни за упражнявана трудова дейност по чл.4 или по чл.4а, ал.1 КСО. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 КСО, (ред. ДВ, бр. 105/2006 г.), приложима за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, ФЛ - членове на неперсонифицирани дружества. Осъществяването на търговска дейност, с регистрация или без регистрация като ЕТ, е трудова дейност, пораждаща задължение за осигуряване. В този смисъл е коректно позоваването от процесуалния представител на ответната страна, на съдебната практика, формирана преди изменението с ДВ бр.102/2018 г. и на мотивите в ТР 2/02.02.2022 г. по т.д. 8/2020 г. на ОС на Първа и Втора колегия във ВАС. Изричното посочване на лицата, облагани по реда на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ, сред осигурените лица по чл.4, ал.3, т.2 КСО в ред. обн. ДВ бр.102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., е свързано с прецизиране на цитираната разпоредба, разграничаващо двете проявни форми на трудова дейност на ФЛ съобразно разграничението в облагането им с данък върху доходите по ЗДДФЛ. Този извод може да се направие чрез тълкуване, основано на мотивите от проекта на Закона за бюджета на ДОО за 2019 година, с 802 - 01 - 46/29.10.2018 г., с който е изменен чл.4, ал.3, т.2 КСО. Идентични мотиви се съдържат в Решение 81/05.01.2024 г. на ВАС, I отделение по негово адм. д. 6002/23 година. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото, искането за разноски, направено от процесуалния представител на приходната администрация е основателно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд