Решение № 5786 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2019 г.

Решение № 5786 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, срещу решение № 4726 от 08.07.2019 г. по адм. д. № 4092/2019 г. на Административен съд София – град, с което е обявена нищожността по жалба на С. Фейзула и Б. Дрьомова на заповед № РА50 – 118 от 18.02.2019 г. на Главния архитект на СО, в частта по т. 1 и 2, възлагаща на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ в тежест на жалбоподателите изработване на проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) за общински имоти идентификатори № 68134.1500.2477 и № 68134.1500.2382. С решението Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационна жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда за липса на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, като напротив посочва, че това основание се отнася само и единствено на разрешението за изработване на ПУП – ПЗ и касае съгласието на съсобствениците Фейзула и Дрьомова за изработването на плана за застрояване, но не засяга разрешеното изработване на плана за регулация, които включва и двата имота, собственост на общината. В тази връзка посочва, че като правно основание за издаване на заповедта в частта за плана за регулация, който обхваща и общинските имоти като правни основания са посочени чл. 134, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ с оглед осигуряване на достъп до парка, непосредствено съседен на имота на жалбоподателите и частта от 308 кв. м. от техния имот, попадащ в зона "Зп". В тази връзка посочва, че не е налице приетото от съда основание за приемане на незаконосъобразност на заповедта в посочените в решението части. Посочва и че заповедта е издадена в съответствие с решение № 14624 от 28.11.2018 г. по адм. д. № 7032/2018 г. на ВАС и не е налице основание по чл. 177, ал. 2 от АПК да се приеме заповедта за нищожна. Най – накрая посочва, че оспорената заповед не разкрива толкова съществен порок, водещ до липса на волеизявление, или друг толкова тежък порок, който да обоснове нейната нищожност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави и евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответниците по касация. Ответниците по касация С. Фейзула и Б. Дрьомова, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и искат оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендират разноски така, както са заявени пред първата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, както и че не са допуснати нарушения във формата й, които да обосноват толкова тежък порок, водещ до липса на волеизявление. Приел е обаче, че са допуснати нарушения на материалния закон, както и на административно производствените правила, които са толкова тежки, за да обосноват нищожност на заповедта в оспорената й част. Посочил е, че едно от правните основания, с които е допуснато изменение на действащия ПУП – ПРЗ за УПИ I е чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, предполагащо наличието на съгласие на всички пряко заинтересовани собственици на недвижимите имоти, предмет на плана, като по аргумент от чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ е посочил, че пряко заинтересованите лица са собствениците на недвижимите имоти, предмет на плана. Съответно е приел, че именно собствениците на недвижимите имоти, предмет на плана са и лицата, които са активно легитимирани да подадат заявление за изменение на плана. Приел е, че с процедираното изменение по оспорената заповед в оспорената й част, се засягат както имота, собственост на жалбоподателите пред първата инстанция, така и два други, съседни на техния имот, които са два общински имота, а именно идентификатори № 68134.1500.2477 и 68134.1500.2382, без да е налице съгласието на Столична община за това, взето по съответния ред. Приел е, че възложеното с оспорената заповед задължение на изработването на проект за изменение на ПУП е неизпълнимо, доколкото жалбоподателките пред първата инстанция нямат правна легитимация за процедиране на проекта в частта, засягаща имотите на общината идентификатори № 68134.1500.2477 и 68134.1500.2382. Приел е, че така възложеното задължение излиза извън обхвата на заявлението, с което е поставено началото на административното производство, като по този начин административният орган, възлагайки разработката да обхване двата допълнителни имота, се е произнесъл свръхпетитум. Поради и това е приел, че в тази част заповедта е нищожна. Приел е, че действително нормата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ позволява допускането и служебното изработване на ПУП, но не допуска възлагане на изработването му за сметка на лица, нямащи отношение към общинските имоти. Приел е, че включването им в обхвата на допускането на разработката не е обусловено от градоустройствена необходимост, поради което заповедта в частта, касаеща възлагането на жалбоподателите разработването на проекта и за общинските имоти, е приел, че страда от порок, толкова тежък, че да обуславящ нейната нищожност. Приел е, че законосъобразността на подаденото заявление по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ касаещо имот идентификатор № 68134.1500.646 е преценена с влезнало в сила решение № 14624 от 28.11.2018 г. на ВАС и включването в разработката на общинските имоти по оспорената заповед противоречи на задължителните указания, дадени с посоченото съдебно решение, а всяко последващо произнасяне на административния орган, противоречащо на съдебно решение е нищожно Приел е, че тъй като не се касае за план по чл. 110, ал. 4 от ЗУТ, всяко разширяване на обхвата на допускане извън предмета на заявлението, с което е бил сезиран административния орган е без законова опора и е в нарушение на правата на заявителите. Поради това е прогласил за нищожна заповедта в частта по т. 1 и 2 възлагаща в тежест на жалбоподателите изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за общински имоти идентификатори № 68134.1500.2477 и 68134.1500.2382. Решението е правилно. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, като първоначално е бил постановен отказ за допускане на разработката, който е бил отменен с влезнало в сила съдебно решение № 14624 от 28.11.2018 г. на ВАС и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в посоченото решение. Същото касае само произнасянето по заявлението на жалбоподателите по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което пък заявление касае само и единствено собствения им имот идентификатор № 68134.1500.646, но не и съседните нему два общински имота. В тази връзка е правилен извода на съда, че разширявайки предмета на разработката със съседните два общински имота идентификатори № 68134.1500.2477 и 68134.1500.2382, административният орган е постановил оспорената заповед в противоречие с посоченото съдебно решение на ВАС, с което преписката е върната с указания и в което е разгледан спор досежно само и единствено имота на жалбоподателките. Правилен е извода, че като постановено в противоречие с влезнало в сила съдебно решение, оспорената заповед в оспорената й част не нищожна. Правилен е и извода на съда, че нормата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ допуска служебно разрешаване да бъде изработен проект за изменение на ПУП, но това разрешение за изработване би следвало да е за сметка на органа, който го разрешава и е недопустимо същото да бъде възлагано в тежест на други лица. В тази връзка е обосновано прието, че с възлагането на жалбоподателите да изработят проекта и в частта, касаеща общинските имоти, е допуснато съществено нарушение, което е толкова тежко, че да обоснове нищожност на заповедта в тази й част. Най – накрая правилно в оспореното решение е прието, че административното производство е започнало по заявление касаещо само и единствено имота на жалбоподателите идентификатор № 68134.1500.646, като това заявление очертава и рамките на произнасянето на административния орган. Правилно е прието, че с разширяване на обхвата на произнасянето и в частност с разрешаването и възлагането в тежест на жалбоподателите да изработят проекта в частта за общинските имоти идентификатори № 68134.1500.2477 и 68134.1500.2382, административният орган се е произнесъл свръхпетитум, т. е. произнесъл се е по искане, с каквото въобще не е бил сезиран, което също обосновава тежък порок, основаващ нищожност на заповедта в оспорената й част. Следва да се посочи, че съдът не се е позовал за прогласяване на нищожността на заповедта в оспорената й част на липсата на съгласие, което е основание за евентуална незаконосъобразност, но не и за нищожност. За да приеме наличието на най – тежкия порок – нищожност, съдът се е позовал на това, че административният орган се е произнесъл без да е бил сезиран, както и поради това, че дори да се приеме, че произнасянето в частта за общинските имоти е служебно на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, то в тази хипотеза е недопустимо възлагането на трети лица в случая жалбоподателите. Поради и това са неоснователни възраженията на касатора в тази връзка да неправилност на решението. Съдът правилно е приел и липса на основания за намаляване на претендираните разноски пред него, тъй като договореното адвокатско възнаграждение е в размер малко над минималния, който за дела по ЗУТ е 600 лв. по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е преценил както правната и фактическа сложност на спора, така и проявената процесуална активност и проведения брой заседания. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Претенцията на ответниците по касация в тази връзка макар и основателна като недоказана не следва също да бъде уважена. Видно от изявление на процесуалния представител на ответниците по касация в настоящата инстанция се претендират "разноски така, както са заявени пред първата инстанция". Пред първата инстанция с представен договор за правна полощ са заявени разноски в размер на 1000 лв., който договор за правна помощ обаче касае сторените разноски в посочения размер само за първата инстанция. За да бъдат овъзмездени разноските следва да са реално сторени и да са представени доказателства за това в частност в случая за заплащането на такива за касационната инстанция. В настоящото производство не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение или за сторени разноски за касационната инстанция. Сторените в първата инстанция, за които са представени доказателства, са уважени с оспореното решение. Предвид липсата на доказателства за сторени в разноски за касационната инстанция, претенцията на ответниците по касация за разноски не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение