Решение № 10495 от 15.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2016 г.

Решение № 10495 от 15.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2016 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. В. Т., против Решение № 240/01.07.2016 г., постановено по адм. дело № 686/2015 г., по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен по жалба на Средно общообразователно училище /СОУ/ "В. Б." - гр. В. Търново, представлявано от Директора на училището А. В. Я., като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 0306/-1/03.07.2015 г., издаден от младши експерт - орган по приходите при О. В. Т., с които АУЗ са установени задължения на училището в размер на 4274.40 лв. такса битови отпадъци и лихва върху така установената главница в размер на 365.17 лв. или общ размер на задължението 4639.57 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което жалбата против оспорения акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - Средно общообразователно училище "В. Б." - гр. В. Търново, чрез процесуалните си представители, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 0306/-1/03.07. 2015 г., издаден от младши експерт - орган по приходите при Община - В. Т., с който АУЗ са установени задължения на СОУ "В. Б." - гр. В. Търново в размер на 4274,40 лв. такса битови отпадъци и лихва върху така установената главница в размер на 365,17 лв. или общ размер на задължението 4639,57 лв. За да постанови решението си, съдът е изложил от фактическа страна, че с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 № 306-1/03.07.2015 г., издаден от М. П. на длъжност младши експерт - орган по приходите, оправомощен от кмета на Община - гр. В. Търново, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на СОУ "В. Б." - гр. В. Търново за периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г., на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ и съгласно подадените декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за имот с партиден № 104075713002 с адрес: гр. В. Търново, ул. "К. П." № ..., представляващи земя и сгради на СОУ "В. Благоева", са определени задължения за такса битови отпадъци в размер на 4274,40 лв. и лихва върху така определената главница до 03.07.2015 г. в размер на 365,17 лв. или общ размер на задължението 4639,57 лв. Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ, според която таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ посочва, че данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ - за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. С оглед на правната уредба съдът е приел, че правният спор в конкретния случай се свежда до това дали СОУ "В. Б." - гр. В. Търново е данъчно задължено лице и съответно дали дължи заплащане на такса битови отпадъци за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. Съдът е установил, че в акта за публична общинска собственост, легитимиращ общината като собственик на процесния имот, липсва изрично отбелязване за учредяване право на безвъзмездно ползване или предоставяне на управление на имот - публична общинска собственост на СОУ "В. Б." - гр. В. Търново. Съдът се е позовал на два доклада на АДФИ, според които имотите, вписани в АПОС№ 378/12.05.1998 г., не са предоставяни или предавани за безвъзмездно ползване, стопанисване и управление от Община - гр. В. Търново и от Общински съвет - гр. В. Търново на СОУ "В. Благоева" по съответния ред. Съдът е посочил, че актът на компетентния орган, с който е предоставено право на управление върху процесните имоти - публична общинска собственост - Решение № 1006/30.01.2014 г. по протокол № 60 на Общински съвет - гр. В. Търново е отменен като незаконосъобразен по отношение СОУ "В. Б." - гр. В. Търново с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 229/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново. По тези съображения съдът е приел, че училището не е собственик на въпросните имоти, не му е учредено по съответния ред право на ползване, стопанисване и управление върху имот публична общинска собственост и съответно не е установено училището да е сред данъчнозадължените лица, регламентирани в чл. 11 от ЗМДТ. Крайният извод на съда е, че липсва основание за издаване на акт за установяване на задължение за ТБО по отношение на жалбоподателя. Решението е правилно. Действително съгласно чл. 64 таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11, който определя, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Според ал. 5 на същата норма за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Правилно съдът е приел, че в тежест на административния орган е да установи, че жалбоподателят е данъчно задължено лице и е сред субектите изрично посочени в чл. 11 от ЗМДТ. В съответствие с доказателствата по делото съдът е посочил, че в акта за публична общинска собственост, легитимиращ общината като собственик на процесния имот, не се съдържа изрично отбелязване за учредяване право на безвъзмездно ползване или предоставяне на управление на имот - публична общинска собственост на СОУ "В. Б." - гр. В. Търново. Според двата доклада на АДФИ процесните имоти също не са предоставяни или предавани за безвъзмездно ползване, стопанисване и управление от О. В. Т. и от Общински съвет - гр. В. Търново на СОУ "В. Благоева". Общински съвет В. Т. не е приемал решения в този смисъл за периода от изграждане на имотите и въвеждането им в експлоатация до датата на счетоводното им отписване от училището. С Решение № 1006/30.01.2014 г. по протокол № 60 на Общински съвет - гр. В. Търново е предоставено право на управление върху посочените имоти - публична общинска собственост, но този акт е отменен като незаконосъобразен по отношение СОУ "В. Б." с влязло в сила съдебно решение № 157/29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 229/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново. Правилно съдът е стигнал до заключение, че липсва основание за издаване на акт за установяване на задължение за ТБО по отношение на училището, тъй като не е установено същото да е сред данъчнозадължените лица, регламентирани в чл. 11 от ЗМДТ, т. е. не е установено и доказано, че училището е собственик на посочените имоти, нито е доказано да му е учредено по съответния ред право на ползване, стопанисване и управление върху процесния имот публична общинска собственост. В съответствие със закона съдът е приел, че само по себе си подаването на декларация по реда чл. 14 от ЗМДТ, респективно по чл. 17 от ЗМДТ (отм.) от страна на СОУ "В. Б." не поражда вещни права, нито представлява законосъобразно учредяване на право на управление, а също не е доказателство за предоставено право на управление на конкретния имот по отношение на декларатора и не освобождава административния орган от задължението му да извърши проверка и установи дали това лице представлява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност в полза на СОУ "В. Б.", гр. В. Търново следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 900.00 лева Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение