Решение № 13087 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5624/2009 г.

Решение № 13087 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5624/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208, 209, т. 1 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Евдокия Велинова Иванова, Иванка Панталеева Панагонова, Миглена Николаева Иванова, Николай Николаев Иванов, Евдокия Иванова Велинова и Величко Иванов Николов, чрез адв. Владимир Григоров срещу решение на Софийски градски съд, постановено по адм. № 1393/2005 г. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на съда законосъобразно и като такова предлага да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество Върховният адинистративен съд установи следното: Производството пред Софийски градски съд е инициирано с жалба от настоящите касатори срещу заповед № РД-46-177/05.04.2002 г. на кмета на район Панчарево - Столична община, с която на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изм. и доп. на ЗСПЗЗ е одобрен протокол за оценка на техническата служба при район Панчарево за имот с пл. № 2152 в землището на с. Лозен. Съдът е приел, че предмет на спора е само обявяване нищожност на заповедта, тъй като нямало искане за отмяната й като незаконосъобразна, тъй като сроковете за това са били изтекли. В тази насока е изследвана валидността на заповедта, като е прието, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на установената форма, поради което същата не е нищожна. Алтернативно, независимо от липсата на искане за унищожаемост са изложени и съображения, че основания за това не са налице. Според касаторите изводите на съда са неправилни. Същият не бил изследвал и взел предвид всички техни твърдения за нищожност на заповедта. Има се предвид факта, че не са били уведомени за издаване на заповедта така, както е предписано в § 62, ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Подобно нарушение водело до вид незаконосъобразност, отнесено към нейната валидност. Върховният административен съд не споделя направените възражения, които намира неоснователни. Основание за нищожност на един административен акт са липса на компетентност на издалият го орган, неспазване на установената форма и при наличие на пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материално правна норма, когато актът е лишен изцяло от законово основание, когато такъв със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В конкретния случай нито едно от тези условия не е налице. Твърдението за нищожност, сочено от жалбоподателите произтича от това, че не им е била съобщена процесната заповед. Съдът е изследвал този факт и е установил, че макар действително не на всеки от тях да е била съобщена заповедта, същите са узнали за нея. При това от значение е факта, че дори да е налице подобен факт, същият би съставлявал процесуално нарушение и основание за унищожаемост на заповедта, обжалването й като незаконосъобразна, което не е сторено поради пропускане на срока за обжалване. Процесуалното нарушение не е и не може да бъде прието като основание за нищожност при издаване на административния акт. В този смисъл е и приетото от съда, поради което решението му, с което е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност основателно е отхвърлено. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение