Решение № 6036 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2013 г.

Решение № 6036 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деян Колев Михов против решение № 72 от 5.07.2013 г. по адм. дело № 108/2013 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 433А/26.04.2013 г., издадена от полицейски орган при Районно управление "Полиция (РУП) - Сливен, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са взети предвид допуснатите нарушения на формата и без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Сливен е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление - посочен е номер на образувано досъдебно производство, послужило като основание за предприемане на действия за изясняване възможното участие на жалбоподателя. Подробна информация за действията по разследването, предхождащи задържането на Михов и обосноваващи мярката се съдържат и в представената докладна записка от 26.04.2013 г. на началника на сектор "Криминална полиция" при РУП - Сливен. Изложените в заповедта и в цитирания по-горе документ факти са достатъчни да мотивират прилагането на административната мярка, поради което съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени, а доводите на касатора за съществени нарушения на формата - приети за неоснователни. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Сливен приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че на 25.04.2013 г. след 19.30 часа и през нощта на 26.04.2013 г. е извършена кражба на пари и движими вещи от заложна къща в гр. Сливен, за което е образувано досъдебно производство № 642/2013 г. по описа на РУП - Сливен. С оглед събраните в хода на разследването данни, полицейските служители изясняват възможното участие на Слави Младенов Славов в престъплението, тъй като за последния има данни за участие в група от лица извършили множество кражби с взлом от офиси на търговски дружества. Около 12.30 часа на 26.04.2013 г. Славов е задържан от служители на МВР на главен път гр. Елхово - гр. Тополовград при влизане в гр. Тополовград. Същият пътува с лек автомобил заедно с жалбоподателя Михов и още две криминално проявени лица. При проверката в автомобила е открит мобилен телефон, предмет на разследваната кражба. По тази причина жалбоподателят, заедно с останалите, пътуващи в автомобила, е задържан в поделенията на МВР за изясняване на случая (докладна записка от 26.04.2013 г. и справка от 19.06.2013 г.). При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - вещта, намерена в автомобила и събраните данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо Михов е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Възражението на касатора, че липсват данни за възможното му участие в престъпен акт, не могат да бъдат споделени. Михов е задържан след като в автомобила, в който е пътувал, е намерена вещ, предмет на престъпление, извършено няколко часа по-рано. Този факт, заедно с данните за съществуването на престъпна група, извършваща кражби с взлом, са достатъчни да обосноват възможната съпричастност на жалбоподателя към престъпното посегателство и прилагането на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените докладна записка и справка, независимо че последната е съставена по-късно, съдържат непротиворечива информация за извършените от полицейските органи в хода на разследването по досъдебно производство № 642/2013 г. по описа на РУП - Сливен действия и проверки, които ги насочват към Михов, като възможен участник в извършването на разследването престъпление. Всички изброени доказателства обосновават заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и обоснован. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,