Решение № 1881 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2016 г.

Решение № 1881 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Б. А., в Затвора гр. П., чрез пълномощника си адв. Стоянов против решение № 416 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 95 по описа за 2016 г. на Административен съд - П.. Релевира оплакване за неговата неправилност поради, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С., (ГДИН) чрез процесуалния си представител юрк. Луканова изразява становище по касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил кумулативно съединените искове на Д. Б. А., изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в затвора гр. П., против Г. Д. "Изпълнение на наказанията" и Министерство на правосъдието с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за всеки от тях или общо 20 000 лв. по двата иска ведно със законната лихва върху тази сума, като първият предявен иск срещу Министерство на правосъдието е за периода от 01.01.1999 г. до 01.06.2009 г., а вторият иск насочен солидарно срещу Министерство на правосъдието и ГДИН е за периода от 01.06.2009 г. Причинените вреди на ищеца се изразяват в стрес, обида възмущение от нарушаване на човешките му права, битови неудобства и унижение вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в затвора гр. П., и затвора гр. П. при изпълнение на наложеното му наказание. В килията в която е бил настанен в затвора в гр. П. няма течаща вода, използвал е туби за вода и кофи за тоалетна. Съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че в проведеното исково производство не са били установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Приел е, че нетната площ в помещенията, в които е бил настаняван е над минимално допустимата. Направил е извод, кредитирайки свидетелските показания на св. Н., че в спалните помещения в които е бил настаняван А., действително не е бил изграден санитарен възел, но затворническата администрация е създала необходимата организация за постоянен достъп на лишените от свобода до санитарен възел и течаща вода. Поради така изложеното е заключил, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в затвора гр. П. като е приел, че ищецът е имал условия за поддържане на личната си хигиена в затвора гр. П.. По отношение на пребиваването му в затвора гр. П., съдът кредитирайки показанията на св. Н. е приел, че на А. са му били предоставени възможности за участие в културни и образователни програми. Решението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящата инстанция счита за основателно касационното възражение, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка с непълни мотиви, поради което е налице чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до порочно решение - необоснованост. В съдебното решение не са анализирани всички факти, свързани с причинените вреди и причинната връзка между тях, поради което изводите направени в мотивите на съдебния акт са необосновани. При решаване на основния въпрос за понесените от А. неимуществени вреди съдът не е направил анализ на практиката на Европейския съд по правата на човека. Касационният жалбоподател Д. Б. А., изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в затвора гр. П. е изложил в исковете си пред първоинстанционния съд, че през периода от 01.01.1999 г. до 01.06.2009 г. и съответно от 01.06.2009 г. до подаването на исковата молба пред съда при изтърпяване на наложените му наказания, "лишаване от свобода" и "задържане под стража", от незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация е претърпял неимуществени вреди, причинени от лошите условия в затвора гр. П. и затвора гр. П.. В случая решаващият съд е следвало да разгледа исковете на А. от гледна точка на приложението на чл. 3 от ЕКПЧ, съдържащ забрана за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, каквато е и постоянната практика на ЕСПЧ. В тези случаи практиката на ЕСПЧ особено по българските дела от групата на делата "Кехайов" срещу България и най-вече пилотното дело "Нешков и др. срещу България" е постоянна. Наличието на пилотното дело "Нешков и др. срещу България" задължава българския съд да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение на чл. 3, да приложи установения още от 1978 г. стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишеният от свобода, да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Наличието на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ предпоставя понасянето на неимуществени вреди, без да е налице необходимост от доказването им от страна на ищеца. Постановено пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков и други срещу България ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ. Видно от мотивите на съдебния акт административният съд не е приложил стандартите на ЕСПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на неправилност и необоснованост на решението. В случая съдът е процедирал неправилно, като не е приложил директно нормата на чл. 3 ЕКПЧ - разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ. Следва да се посочи, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на специфичната група лица - лишени от свобода, що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285 от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. Въпреки че, съдебното дело пред първоинстанционния съд е образувано и водено по чл. 204, ал. 4 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, преди изменението на ЗИНЗС за разглеждане на този вид искове по реда на чл. 284 за съда е налице задължението да прилага служебното начало съгласно разпоредбата на чл. 171 вр. чл. 9 от АПК. Видно от събраните по делото доказателства и представените по делото протоколи от проведените съдебни заседания на касационния жалбоподател не са дадени никакви указания съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК да представи доказателства за установяване на твърденията за незаконосъобразност на действията респ. бездействията на служители на Министерство на правосъдието - ответник по първия иск. Възпроизведената фактическа обстановка е приета за установена едностранчиво, само въз основа на приложените справки, издадени от ГДИН, като дори не е посочено кои конкретно правно относими факти са установени на базата на тези справки. Не е извършено обсъждане на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, гласните доказателства са кредитирани от съда без да се обсъдят в тяхната пълнота - съдът не е посочил в мотивите си защо дава вяра на едни от тях, а не дава вяра на други. Основателни в тази връзка са изложените от процесуалния представител на касатора доводи в касационната жалба. В противоречие с правилата на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и посочените по-горе пилотни решения на ЕСПЧ против България досежно условията в затворите, съдът е приел, че липсата на санитарен възел и течаща вода вътре в помещението, не представлява унизително и нечовешко отнасяне. В практиката си Европейският съд за правата на човека е установил стандарти, като отдавна е приел, че тези конкретни обстоятелства, представляват нарушение по чл. 3 от ЕКПЧ. Както бе споменато вече Конвенцията е част от вътрешното право, съгласно нормите на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, поради което съдът, при преценката за основателността на иска е следвало да подведе установените факти относно условията в затвора гр. П. и затвора гр. П. под нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Едва след прилагане на нормата на чл. 3 от ЕКПЧ, съдът може да направи извод дали е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация и да счете иска за недоказан и неоснователен. В мотивите на пилотното решение Нешков и други срещу България ЕСПЧ е приел, (т. 240 от пилотното решение) че достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Като не е приложил материалноправна норма от по-висока степен от законовата, а тази норма създава задължителен минимален стандарт на защита на човешките права, който не може да бъде нарушен, съдът съществено е нарушил съдпроизводствените правила. Нарушението е от категорията на съществените, тъй като ако нормата на чл. 3 от ЕКПЧ и съществуващата по нейното приложение съдебна практика на ЕСПЧ / вкл. и такава по българските дела / беше приложена пряко, съдът би стигнал до други изводи досежно съществото на спора. Предвид нарушението на съдопроизводствените правила, решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде отговор на спорните въпроси по делото, поставени в исковата молба. Трябва да посочи фактическите си съображения, върху кои доказателства (писмени и гласни) основава приетата за установена фактическа обстановка, а при наличието на противоречиви доказателства - мотивирано да посочи кои от тях възприема и кои не. В случая съдът формално се е позовал на доказателствата и закона, не е обсъдил наличните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, поради което фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, а правните изводи са необосновани. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска подробна справка за периодите, през които А. е пребивавал в затвор или следствен арест, както и при какви битови условия. По отношение на втория предявен иск срещу ГДИН съдът не е установил дали преди м. 10.2012 г. касаторът е бил настанен в затвор или следствен арест и какви са били условията в килиите. Следва да се посочи също и, че в зависимост от събраните данни за периода от 01.01.1999 г. до 01.06.2009 г. и за началото на последващия, в случайте на установени бездействия на администрацията на Министерство на правосъдието или ГДИН, съдът предвид разпоредбите на чл. 110 и сл. от ЗЗД, приложими по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да направи преценка и на възражението от страна на ГДИН за изтекла погасителна давност. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да съобрази, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на специфичната група лица - лишени от свобода, що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285 от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. Следва да се посочи и че съгласно § 49 ЗИДЗИНЗС подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1. т. е. административният съд при новото разглеждане на делото следва да приложи въведените стандарти. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - П. предвид допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на необоснован съдебен акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните и да даде нарочни указания в изпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК. Предвид изхода на спора разноски на страните пред настоящата съдебна инстанция не се дължат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение