Решение № 15064 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2009 г.

Решение № 15064 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маринка Йорданкова Станева от гр. Пловдив, против решение № 180 от 19.02.2009 по адм. дело № 101 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт. Ответника - "Агенция за социално подпомагане", гр. София чрез процесуален представител в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд - трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора, с която претендирала да бъде осъдена "Агенция за социално подпомагане", гр. София да й заплати сумата 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди причинени й от неизплащане на дължима социална еднократна помощ по чл. 16 от ПП3СП вследствие на незаконосъобразен административен акт - Заповед № ПС-06-2769 от 09.10.2006 г. на Директора на ДСП - Пловдив, с която й е отказано отпускането на помощта, потвърдена със Заповед № 560/26.10.2006 г. на Директора на РДСП - Пловдив. С Решение № 433 от 23.05.2007 г. ОС - Пловдив е отменил като незаконосъобразна Заповед № 560/26.10.2006 г. на Директора на РДСП - Пловдив и потвърдената с нея Заповед № ПС-06-2769 от 09.10.2006 г. на Директора на ДСП - Пловдив, като това решение е било оставено в сила с Решение № 11298 от 16.11.2007 г. на ВАС. С решението си административният съд е отхвърлил така предявеният иск на Маринка Йорданкова Станева против "Агенция за социално подпомагане", гр. София, за сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава, приемайки го за неоснователен и недоказан. В мотивите си съдът е развил съображения, че въз основа на събраните доказателства не се установява по категоричен начин претендираните вреди - болки, страдания и силни неприятни изживявания за процесния период да са в пряка и непосредствена причинна връзка от незаконосъобразната заповед. В тежест на ищеца е доказването на този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В рамките на процеса съдът е събирал редица доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищцата претендирани неимуществени вреди. Във всички случаи наличието на вреди е част от предмета на доказване, а от друга страна действително не е било безспорно установено състоянията на ищцата дали се дължат като пряка последица единствено и само на отменения като незаконосъобразен административен акт, поради което иска правилно и обосновано е бил отхвърлен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,