Решение № 1236 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2007 г.

Решение № 1236 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. З., със съдебен адрес - град София, подадена от пълномощника му адвокат Н, срещу въззивно решение № 91от 19.04.2007 г. по гр. д. № 52/2007 г. на Ловешкия окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Според касатора въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е възприел влязлото в сила бракоразводно решение, според което лице с имена като тези на ищцата по делото не съществува. По делото не е ясно къде живее тя, дали въобще се намира в България и дали е жива. Освен това ищцата няма адресна регистрация и пребивава нелегално в България. Искът за делба е предявен след изтичането на едногодишния преклузивен срок по чл. 30 СК, тъй като бракът му с ищцата е прекратен с влязло в сила решение на 1.10.2003 г. Ответницата по касационната жалба З. А. Н., град Т., не е заявила становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следното: Ловешкият окръжен съд е оставил в сила решение № 514 от 29.11.2006 г. на Троянския районен съд по гр. д. № 566/2006 г., с което е допусната делба между страните по делото на жилище, находящо се в град Т., при равни квоти. Въззивният съд е приел, че съделителите, които са бивши съпрузи са придобили процесното жилище по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. По делото има данни за съществуването на ищцата като постоянно пребиваващ в България чужденец. Това, че тя след влизане в сила на бракоразводното решение не е предприела мерки за смяната на личната си карта би могло да бъде само административно нарушение. Безспорно е установено по делото, че ищцата по делото и ответник по касационната жалба З. А. Н. притежава процесуална правоспособност и дееспособност като страна по делото. Тя е упражнила процесуалното си право по чл. 42, ал. 1 ГПК /отм./ да посочи съдебен адрес в седалището на съда и доводите на касатора, че не е установено точното и пребиваване в България или чужбина са правно и релевантни. Освен това никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗС искът за делба не се погасява с давност, а сроковете в разпоредбата на чл. 30 СК не се отнасят за иска за делба, а за исковете за определяне на по-голям дял на съпруга и за получаване на дял от личното имущество, поради което доводите на касатора в тази насока са неотносими. Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на III г.о.