Решение № 11937 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2017 г.

Решение № 11937 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Шахзеб Дилавер, гражданин на Пакистан, подадена чрез процесуалния му представител адв. Христов срещу решение № 36 от 02.06.2017 г. на Административен съд - Видин, постановено по административно дело № 81/2017 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Шахзеб Дилавер, роден на 18.08.2000 г., гражданин на Пакистан срещу заповед № УРИ 5408 ОЧ-13/27.03.2017 г. на Началник ГПУ - Белоградчик, за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" на МВР". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че както в административното производство, така и по делото не са събрани доказателства, които да установяват връзка между сочения в оспорената заповед придружител и касатора, която да се основава на роднинство, закон или обичай. Поради това касаторът е непридружен непълнолетен, което го поставя в уязвима група по смисъла на закона и за него действа изрична законова забрана да бъде настанен в СДВНЧ. В производството по издаване на акта, не е бил назначен нито правен представител, нито е участвал социален работник или изготвян социален доклад в съответствие със Закона за закрила на детето (ЗЗакрД). Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест като е нелогично касаторът да установява отрицателен факт. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяването на друго, с което да се отмени обжалваната заповед Ответникът по касационната жалба - началникът на Гранично полицейско управление - Белоградчик при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман - редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че видно от докладна записка рег. № 5408р-748/27.03.2017 г. и предложение рег. № УРИ 5408р-769/27.03.2017 г. на 26.03.2017 г. около 18,50 в землището на с. Раяновци, общ. Белоградчик, на около 6500 м. североизточно от ГП № 183, ГПН от ГПУ - Белоградчик установяват 16 лица от мъжки пол, движещи се пеша в посока с. Раяновци, отговарящи на профила "нелегален емигрант", сред които и жалбоподателят, граждани на Пакистан, без документи. При проверката било установено че Махтаб Ифткар, род. 01.02.1998 г. - гражданин на Пакистан, придружава жалбоподателя Шахзеб Дилавер, род. 18.08.2000 г. Не е установено влизане в страната по законоустановения ред и наличие на валидни документи за самоличност или наличие на средства или документи, позволяващи им обратно връщане в държавата им на произход. В изготвената за установеното докладна записка под № 13 от списъка на лицата фигурира жалбоподателят, а под № 12 Махтаб Ифткар. Въз основа на направеното предложение на Инспектор при ГПУ - Белоградчик са издадени заповеди по отношение на Махтаб Ифткар и придружавания непълнолетен Шахзеб Дилавер за налагане на ПАМ - принудително отвеждане до границата на РБ -Заповед № УРИ 5408 ОЧ-12/27.03.2017 г. на Началника на ГПУ - Белоградчик и за принудителното им настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" - Заповед № УРИ 5408 ОЧ-13/27.03.2017 г. на Началник ГПУ - Белоградчик, която именно е предмет на оспорване в първоинстанционното производство. Заповедта за налагане на ПАМ "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" е издадена на основание чл. 44, ал. 6, 8, 9 и 10 от ЗЧРБ, до отпадане на пречките за изпълнение на Заповед № ОЧ-12, но не повече от три месеца. В заповедта Махтаб Ифткар е посочен като придружител на непълнолетния Шахзеб Дилавер, който е жалбоподател по делото и също е посочен в диспозитива на заповедта. На практика въз основа на нея той е настанен в СДВНЧ, за което е изготвен и приемо-предавателен протокол от 28.03.2017 г. Аргумент във връзка с обстоятелството, че заповедта се отнася и за посоченото в нея придружено от Махтаб Ифткар, непълнолетно лице, а именно Шахзеб Дилавер е и срокът, за който Дилавер е настанен - три месеца, който е пределен срок за настаняване на малолетни и непълнолетни. Шахзеб Дилавер е подал молба УРИ 105400-723/03.04.2017 г. до властите в Република България, с която е поискал закрила по ЗУБ. Във връзка с подадената молба за закрила Дилавер фактически е освободен от СДВНЧ и е предаден на РПЦ - Военна рампа към ДАБ-МС на 04.05.2017 г. Въз основа на така установените факта съдът приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правни разпоредби. Съдът е обосновал извод за наличие на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Доводите на жалбоподателя за противоречие на заповедта с императивната разпоредба на чл. 44, ал. 9, предложение трето от ЗЧРБ са приети за неоснователни, тъй като от събраните в административното производство доказателства се установява, че жалбоподателят е придружен непълнолетен. От граничните полицейски служители е установена, както самоличността на всяко от лицата, така и връзката им едно с друго. Съставът на АС - Видин е посочил, че ЗЧРБ съдържа специални норми по отношение на непълнолетните и малолетните лица. Видно от разпоредбата на чл. 44, ал. 9, изр. последно от ЗЧРБ, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане", която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето /ЗЗДет./. Съобразно посочената разпоредба мерките по ЗЗДет се прилагат едва след издаването на заповедта за налагане на ПАМ и се явяват последица на издадената ПАМ. Доводите на жалбоподателя за ограничаване на правото му на защита в производството по предоставяне на особена закрила са приети за ирелевантни, тъй като касаят друго административно производство. Въз основа на изложеното съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. В съответствие с чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. В случая със заповед № 5935/11.11.2014 г. Директорът на РДГП Драгоман, на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е оправомощил Началник на ГПУ - Белоградчик при РДГП - Драгоман, да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗЧРБ. С оглед изложеното, оспорваната заповед е издадена от компетентен орган при условията на делегация и в съответствие с предвидената законова възможност за това. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в същата са посочени правните и фактически основания послужили за издаването й. Противно на защитната теза на касатора, в чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ е предвидена възможност за принудително настаняване в специален дом на малолетни или непълнолетни лица, със срок до три месеца. ЗЧРБ е специален по отношение на Закона за закрила на детето (ЗЗД), като в съответствие с чл. 44, ал. 9, изр. последно от ЗЧРБ, органът издал заповедта за принудително настаняване, уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане", която предприема мерки за закрила съгласно ЗЗД. Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и т. 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България. В случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно: наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ; неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да са документи за самоличност; преминаване на границата на страната не по установения за това ред; съществуващата опасност от укриване на чужденеца. При точно установената фактическа обстановка, обоснован е изводът на съда за законосъобразно упражнени правомощия на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на касатора в специален дом за временно настаняване на чужденци. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Обстоятелството, че касаторът е придружен непълнолетен е описано в Докладна записка № 5408р-748/27.03.2017 г., приета като доказателство по делото, която по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и се ползва с обвързваща доказателствена сила. В хода на проведеното административно производство и съдебната фаза на процеса касаторът не е представил надлежни доказателства, с които да опровергае тези факти. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,