Решение № 3678 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2009 г.

Решение № 3678 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Ведес" ООД, със седалище в гр. Варна, подадена чрез пълномощника адв. Г. Великова, против решение № 485 от 08.07.2009 г., постановено по адм. дело № 115/2006 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 2271 от 27.09.2005 г. на ТДД гр. Варна, потвърден с решение № 1229 от 28.12.2005 г. на директора на РДД гр. Варна, с който е отказано право на данъчен кредит на "Ведес" ООД по фактури издадени от "Тералекс" ЕООД и "Топ Трейд 3" ЕООД за данъчни периоди на м. юли и август 2004 г. в размер на 4800 лв. и лихви 627.94 лв. и за м. септември и октомври на 2003 г. общо в размер на 29167.42 лв. и лихва 7034.30 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че по процесните доставки няма правото на данъчен кредит, тъй като съдът не е отчел, че данъкът е платен по ДДС сметка на доставчика, който факт до голяма степен показва липса на нарушение. Неправилно също така според него е прието, че след като няма входирани обяснения от физическите лица е налице отклонение от данъчно облагане. По подробни съображения в този смисъл изложени в касационната жалба се иска отмяна на постановеното решение и уважаване на жалбата му, като се отмени обжалвания ДРА. Претендират се и разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Вeдес" ООД, против данъчен ревизионен акт № 2271 от 27.09.2005 г. на ТДД гр. Варна, потвърден с решение № 1229 от 28.12.2005 г. на директора на РДД гр. Варна, с който е отказано на дружеството правото на данъчен кредит по фактури издадени от "Тералекс" ЕООД и "Топ Трейд 3" ЕООД за данъчни периоди на м. юли и август 2004 г. в размер на 4800 лв. и лихви 627.94 лв. и за м. септември и октомври на 2003 г. общо в размер на 29167.42 лв. и лихва 7034.30 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и правилно данъчните органи са отказали правото на данъчен кредит по процесните фактури издадени от "Тералекс" ЕООД и "Топ трейд 3" ЕООД за проверяваните данъчни периоди. Първоинстанционният съд обсъждайки доказателствата по делото е стигнал до извода, че не са представени доказателства които да доказват твърдението, че комисионера е изпълнил задълженията си по сключените договори и че въз основа на тези договори са сключени другите договори с третите лица за продажба на слънчоглед и пшеница и че именно този слънчоглед и пшеница са предоставени на ревизирания субект. Приел е, че издадените фактури са без правно основание и не е доказана реалността на доставките за проверяваните периоди на 2003 и 2004 г., както по фактурите издадени от "Топ трейд 3" ЕООД така и по фактурите издадени от "Тералекс" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и при правилно приложение на материалния закон - ЗДДС /отм/. Не са налице изтъкнатите от касатора процесуални и материалноправни нарушения. Съдът е обсъдил всички направени от дружеството жалбоподател доводи и представените по делото доказателства, както и заключението на съдебно-икономическата експертиза и е изложил своите съображения защо не възприема тези доводи. Правилно съдът след анализ на доказателствата по делото е приел, че законосъобразно данъчните органи на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) са отказали правото на данъчен кредит по процесните фактури, тъй както не е доказано извършването на комисионна услуга за реализация на пшеница по сключен договор за комисионна услуга. По делото не е доказано с нужните доказателства извършването на такава услуга. Същото се отнася и до фактурираната доставка по фактура издадена от "Тералекс" ЕООД за м. 10.2003 г. с предмет "комисионна услуга за продажбата на слънчоглед", както и по фактура издадена от същия доставчик с предмет на доставка "маслодаен слънчоглед" и непризнат данъчен кредит в размер на 12556.22 лв. за м. 09.2003 г. Без значение е обстоятелството, че данъкът е платен по ДДС сметка на доставчика, след като не са представени доказателства за реалността на процесната доставка. Предвид събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест в процеса, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че фактическите констатации в ДРА съответстват на доказателствата по делото и не са опровергани в производството по обжалване на акта, поради което за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на посочените в акта основания. Ревизираното лице е това което съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че за него са изпълнени всички предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, респективно - че не са налице пречки за упражняване на това право, предвидени в действащите за ревизираните данъчни периоди материалноправни норми. Предвид спорните по делото въпроси, ревизираното лице е следвало да докаже, че процесните фактурите удостоверяват реални доставки на посочените в тях стоки или услуги, като представи договорите сключени с третите лица от доставчиците в качеството им на комисионери, документи за определяне на възнаграждението по съответните сделки, документи свързани със заплащане на разходите от комисионерите, документи доказващи сключването на въпросните сделки, както и конкретното изпълнение по тези сделки, разходи за транспорт и д. документи. В случая нито в производството по обжалване на ДРА по административен, нито по съдебен ред са доказани посочените релевантни факти и обстоятелства, нито са представени всички поисканите документи и писмени обяснения, а доколкото са представени само част от тези документи, съдът правилно е преценил доказателствената им сила и е направил извода, че те не доказват твърдяните от жалбоподателя факти и обстоятелства. Предвид изложените съображения, изводите направени от първоинстанционния съд са обосновани и правилни. При постановяване на решението не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани на ответната страна, тъй като не е представлявана от юрисконсулт в касационното производство, а освен това възнаграждението е присъдено с първоинстанционното решение съобразно материалния интерес по спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,