Решение № 1743 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6098/2014 г.

Решение № 1743 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6098/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бушев" ЕООД гр. Димитровград, подадена чрез адв. Ася Тодорова като пълномощник на управителя на дружеството, срещу Решение № 553 от 26.02.2014 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 4073 по описа на същия съд за 2012 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът чрез процесуалния си представител юрск. Рашева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Бушев" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 261203442/20.09.2012 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 1529/13.12.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 135201,22 лв. ДДС по фактури, издадени от "Ват нет транс" ЕООД в данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 03-08.2009 г., м. 11.2009 г., м. 08,09 и м. 11 2010 г. и са начислени лихви за просрочие в размер на 41 341,75 лв. Задълженията по ЗДДС са установени вследствие на непризнато право на данъчен кредит на РЛ по фактурите, издадени от "Ват нет транс" ЕООД, всички с предмет - строителни материали, между които - ламарина, тръби, минерална вата, болтове, гайки и др. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е приел, че данъкът /ДДС/ е начислен неправомерно поради липса на данъчни събития по издадените фактури, приемайки, че не е прехвърлено право на собственост върху родово определените стоки поради недоказан произход при доставчика, липса на индивидуализация на стоките и неустановен транспорт. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Предмет на спора по настоящото дело е реалността на доставките по 29 бр. фактури, издадени от "Ват нет транс" ЕООД и съответно налице ли е правомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При преценка на доводите на касатора, на събраните доказателства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производства, вкл. прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за необоснован дадения от първоинстанционния съд отрицателен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесните фактури. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. За правомерното начисляване на данъка по спорните фактури е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 8 вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е извършването на услугата. От друга страна сама по себе си неустановеността от страна на получателя на данни за кадровата и материална обезпеченост на изпълнителя не е основание за отказ от право на приспадане. Следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. Отказът на органа по приходите и съда да признаят право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали материална обезпеченост - притежание на стоките като произход от предходни доставчици на прекия доставчик- противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. В процесния случай предметът на спорните фактури са стоки - строителни материали. Съгласно даденото задължително тълкуване на СЕС по дело С-78/12 /"Евита К" ЕООД срещу Директора на Д "ОУИ" София/ - т. 33- доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик. Ето защо, релевантно за спора е установяване на предаването на стоките и овластяването на получателя да се разпорежда с получените стоки. Тези обстоятелства са установени за процесните стоки документално и фактически. Документално е установено, вкл. и от заключението на приетата съдебно -счетоводна експертиза, че получените стоки са осчетоводени като разход при получателя предвид влагането им на изпълняваните от ревизираното лице строителни обекти. Същите стоки са включени в дневниците за продажби на "Ват нет транс". Установено е извършеното разплащане между страните по всяка от фактурите. Фактическото получаване е установено предвид данните по товарителниците, които придружават всяка от фактурите. Неоснователно същите не са кредитирани от първоинстанционния съд като годни писмени доказателства. Изводът, че не кореспондират с останалите доказателства не е обоснован. Товарителниците съдържат необходимите реквизити, индивидуализиращи страните, стоката по вид и количество, превозното средство, място и дата на натоварване и разтоварване. Налице е пълно съответствие между страни, количества и вид стоки по фактурите. Установена е материалната и кадрова възможност на доставчика, чието основна дейност е автомобилни превоз да осъществи транспорта предвид събраните данни за притежаваните от него тежкотоварни автомобили и персонал - шофьори. Налице е съответствие между превозните средства, описани в товарителниците и притежавани от доставчика. Установено е съответствието и между мястото на натоварване - склад в с. Челопеч и местата на разтоварване, съвпадащи със строителните обекти, изпълнявани от получателя, за изпълнението на които обекти са разходвани получените материали - ТЕЦ Девен гр. Девня, ТЕЦ "МАрица-изток 1", гр. Гълъбово. Необоснован е изводът, че предвид липса на данни за регистрация на ЕКАПФ за склад на доставчика в с. Челопеч, такъв не е ползван от него. Данни за склад на доставчика в с. Челопеч са налице предвид доказателствата за собственост на такъв склад по договор за покупко-продажба от 2005 г., както и предвид обстоятелството, че складът е заведен като ДМА на "Ват нет транс" . На следващо място не е обоснован и изводът за липса на материална обезпеченост на доставчика да достави стоки от вида и количествата като тези по процесните фактури. Въз основа на приетото заключение на експертиза се установява счетоводно отразените наличност на такива материали при доставчика. Такива материали са заприходени като получени от "Метал трейдинг инвест 2000", "Джорджио 07" ЕООД, "ДжиЕл трейд 2008" и др. и последващо са изписани при продажбата им на РЛ в съвпадащи си количества и вид. Доколкото само въз основа на невъзможността за проверка на предходните доставчици или въз основа на дадените от тях обяснения за липса на взаимоотношения с прекия доставчик "Ват нет транс" е формиран изводът за липса на материална обезпеченост и оттам за липса на реалност на доставките по процесните фактури, същият е необоснован. Предвид сочените по-горе разрешения на СЕС по сходни случаи, както и предвид установените в ЗДДС предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, обезпечеността на предходните доставчици на прекия не е релевантна за правото на приспадане. Още повече, че в процесния случай са налице данни, че по силата на влезлия в сила ревизионен акт № 2310008967/26.07.2010 г. на ТД на НАП София, издаден на прекия доставчик "Ват нет транс" /за периоди до края на 2009 г./ правото на приспадане на данъчен кредит е признато на "Ват нет транс" по доставките от предходните доставчици /"Метал трейдинг инвест 2000", "Джорджио 07" ЕООД, "ДжиЕл трейд 2008", "Надин интернешънъл"/ - за периода 1.2007 г.-12.2009 г. като за същия период не е извършена и корекция на начисления данък по доставките към РЛ. Не на последно място от значение за установяване реалността на доставките по процесните фактури е установеното извършване на последващи облагаеми доставки с получените строителни материали - от същия и вид и количество, при липса на установености, че РЛ е получило такива стоки от други лица, различни от прекия доставчик "Ват нет транс". Установено е при условията на пълно доказване, че РЛ като изпълнител на СМР е имало договорни отношения с "Бис изомар" Сп. З. о. о. Полша, "Тримо България" ООД, "Фостер Уилър Енергия Полска" Сп. з. о. о., "Алстом България" за обект ТЕЦ "Девен -котел" и ТЕЦ "Марица-изток 1" Гълъбово. Според експертното съдебно заключение въз основа на редовно водените аналитично по обекти счетоводни записвания при РЛ и при съпоставка с издадените актове образец 19 и поръчки, се установява влагане на получените по процесните фактури стоки в изгражданите от РЛ обекти - посочени в таблица 1 и 2 към въпрос 2 от експертизата. По изложените съображения настоящият касационен състав на ВАС намира, че незаконосъобразно и необосновано на "Бушев" ЕООД е отказано от приходните органи правото на приспадане на данъчен кредит по 29 броя фактури, издадени от "Ват нет транс". От събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка се установява настъпили данъчни събития предвид реалност на доставките и оттам липса на пречката по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на правото на приспадане - неправомерно начисляване на данъка. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен. Предвид горното обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и в частта относно присъдените разноски в полза на дирекция "ОДОП" - Пловдив. С оглед изхода на спора в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъди за разноски сума в размер на 6000 лв., представляващи направени разноски при разглеждане на делото в първата съдебна инстанция, от които 5400 за адвокатско възнаграждение и 600 лв. за вещо лице и държавна такса. Не се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като не е заявено искане за присъждане на такива. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,