Решение № 13668 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2016 г.

ВАСVI отделение10.11.2017 г.докладчик Димана Йосифова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1263 от 16.06.2016 г. по административно дело № 2069/2015 г. на Административен съд -П.. ОСЪЖДА Й. И. К. от гр. П. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. П. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Мотиви

Решение № 13668 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. И. К., чрез пълномощник адв. Т. Б. срещу решение № 1263 от 16.06.2016 г. по адм. дело № 2069/2015 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-15-10 от 20.07.2015 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - П., в частта, с която е оставено без уважение искането за прогласяване на нищожност на Разпореждане № 4306054595 по Протокол № Ра-625/15.08.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П. и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се в случая, че не става ясно какъв точно административен акт представлява Разпореждане № 4306054595 по Протокол № Ра-625/15.08.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П.. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директора на ТП на НОИ П., чрез юрисконсулт К. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, като иска неговото обезсилване и прекратяване на съдебното производство, алтернативно дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, а решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил жалбата на Й. И. К. срещу Решение № 2153-15-10 от 20.07.2015 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - П., в частта, с която е оставено без уважение искането за прогласяване на нищожност на Разпореждане № 4306054595 по Протокол № Ра-625/15.08.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П. и са присъдени разноски. Съдът е приел, че Решение 2153-15-10 от 20.07.2015 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане № 4306054595 по Протокол № Ра-625/15.08.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П. не са нищожни. Прието е, че обжалваните административни актове са издадени от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Същите са приети и за материално законосъобразни. Решението е правилно. От фактическа страна по делото безспорно установено е, че с разпореждане № 4306054595/Протокол № Ра-625/15.08.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П. е разпоредено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО и чл. 85 от НПОС, възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й. К. в размер на 18302.98 лева, от които главница 12445,98 лв. за времето от 1.01.2009 г. до 31.01.2014 г. и лихва в размер на 5856,40 лв., начислена към 15.08.2014 г. Това разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП НОИ-П. с жалба вх. № МП-58022/3.09.2014 г. С решение № 101/9.04.2015 г. Директорът на ТП на НОИ - П. оставя без уважение искането на г-жа Кузманова за прогласяване на нищожност на разпореждане № 4306054595/Протокол № Ра-625/15.08.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П. и спира образуваното административно производство по жалба вх. № МП-58022/3.09.2014 г. до окончателното приключване на производството по административно дело № 2297/2014 г. на Административен съд -П.. Недоволна от постановения резултат Й. К. обжалва разпореждането /разпореждане № 4306054595/Протокол № Ра-625/15.08.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П./ и пред Административен съд -П.. По повод на жалбата е образувано адм. д. 1101/2015 г., и е постановено определение № 1389/5.06.2015 г. Административен съд - П. с което се оставя без разглеждане жалбата, като процесуално недопустима, а в частта в която административното производство е било спряно се отменя Решение № РД-101/9.04.2015 г. и преписката се изпраща на Директора на ТП на НОИ за по-нататъшно процедиране в съответствие с мотивите на определението. На основание дадените указания от съда, Директорът на ТП НОИ -П. повторно се произнася по молбата на Й. К. с вх. № МП-58022/3.09.2014 г. и постановява Решение № 2153-15-10/20.07.2015 г., с което оставя без уважение искането и за прогласяване на нищожност на разпореждане № 4306054595/Протокол № Ра-625/15.08.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и СПИРА образуваното производство по молбата на Й. К. с вх. № МП-58022/3.09.2014 г., до окончателното приключване на спора по адм. д. 2297/014 г., по описа на АС-П.. При така изяснената фактическа обстановка правилно административният съд е приел, че не са установени пороци, касаещи издаването на акта на административния орган във връзка с упражняване на собствената му компетентност, т. е. самото решение от 20.07.2015 г. се явява издадено от материално и персонално компетентен за това административен орган в кръга на неговите правомощия. Оспореното решение е мотивирано в достатъчна степен и е акт, удовлетворяващ изискването за форма и съдържание на административните актове. Действително като основание на потвърденото разпореждане са посочени разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО. Правилно е посочил съда, че нормата на чл. 98, ал. 2 КСО /в редакцията и към датата на постановяване на акта/ дава възможност на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, а тази на чл. 114, ал. 1 КСО е постановявала, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. В случая безспорно се установило, че издателят на разпореждането от 15.08.2014 г. е Ръководителят на "Пенсионен отдел" в ТП на НОИ - П., поради което е налице компетентността по чл. 98, ал. 2 КСО на длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган от 13.05.2014 г. е издаден на основание чл. 99, ал. 1, т. 6, във вр. с т. 5 КСО, то безспорно е налице и търсената от закона хипотеза на неправилно отпусната пенсия. След изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК правилно решаващият състав е приел, че оспорваното решение, в частта му, с което е оставено без уважение искането за обявяване на нищожност на разпореждането от 15.08.2014 г. е законосъобразно предвид чл. 98, ал. 2, чл. 114, ал. 1 и др. КСО. След подробен анализ на чл. 98, ал. 1 и 2 КСО в относимите им редакции основателно е отбелязано, че в компетентността на посочените длъжностни лица е да издават разпореждането за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии. Правилно е посочено, че в процесния случай това разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на цитираните разпоредби и при съобразяване на разпореждане от 13.05.2014 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 вр. с т. 5 КСО с оглед на определените суми за пенсии и установяване на размерите на неправилно изплатените суми, които следва да бъдат върнати, а от наличните доказателства се установява, че се касае за липса на трудов стаж, което очевидно е известно на лицето и изключва добросъвестността му. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че постановените от административните органи актове са законосъобразни. В тази връзка следва да се има предвид и чл. 117а, ал. 1 КСО. Като е стигнал до такива изводи в съдебно-административното производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за неоснователна. Предвид това и поради липсата на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ - П., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

3