Решение № 6896 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2446/2020 г.

Решение № 6896 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2446/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от община Самоков чрез адвокат С. Г., упълномощена от кмета В. Г. против решение № 1512 от 11.12.2019 г. по адм. дело № 1009/2019 г. на Административен съд – С. област. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата против решение за отказ изх. № 03-РД-2548 от 2.07.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Правят се възражения за наличие на трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" изразява чрез юрисконсулт М. П. писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с установения факт, че общината не е спазила срока за предоставяне на поисканите доказателства, което е довело до погасяване на правото й да сключи договор за безвъзмездно финансиране. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от общината срещу отказ на изпълнителния директор на ДФЗ от 2.07.2019 г. С него е отхвърлено на посочените правни основания описаното проектно предложение в размер на 745323.10 лева. Изложеното фактическо основание е неспазване на срока по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ за представяне на поисканите доказателства, установяващи съответствие на бенефициента с поставените изисквания. Жалбоподателят е направил четири групи възражения: първата е, че посоченото удостоверение от ИА "Главна инспекция по труда" е достъпно по служебен път и по силата на чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) следва да се осигури от ДФЗ. Втората група възражения са, че още на 2.04.2019 г. общината е изпратила изискуемото удостоверение, но по друг проект, с което то е станало достъпно за административния орган. Поради това и негов служител е поискал по телефона представяне на ново удостоверение към актуалната дата. Третата група възражения са, че поисканото удостоверение е публично достъпно на сайта на общината, където е публикуван съответния удостоверителен документ, издаден от ИА "ГИТ". Четвъртата е, че срокът е спазен, ако към него се прибави и описаният в писмото 14 дневен срок за обжалване. Съдът е събрал административната преписка и е изложил приетите за установени факти, по които страните дори и не спорят. Въз основа на тях е обсъдил част от възраженията на жалбоподателя, прилагайки относимите правни норми от ЗУСЕСИФ, доколкото административното производство е започнало, развило се е и е приключило по него. Посочил е, че бенефициерът не е спазил 30 дневния срок за представяне на относимото към спора доказателство – удостоверение от органите на ИА "ГИТ" за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Той е изтекъл на 2.05.2019 г. Към него не биха могли да се добавят 14 дни за оспорване, упоменати в последния абзац на уведомително писмо № 21/М 7-2, тъй като те касаят отделна част от писмото и не се прилагат при срока за представяне на поисканите доказателства. Отчел е, като неоснователно и възражението за представяне на същото удостоверение от ИА "ГИТ", макар и по друг проект. Обосновал се е с факта, че общината никъде не е отразила в писмото от 3.04.2019 г. относимостта на удостоверението и към настоящия проект. Това е довело до обективна невъзможност да се направи връзка между документа при двете производства, разглеждани от различен персонален състав на администрацията. Съдът е посочил на последно място, че правните норми, които са послужили, като правни основаниs на административния орган да отхвърли изцяло проектното предложение, са правилно приложени. Направил е краен извод за неоснователност на жалбата и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно с необходимост от допълване на мотивите. Административните правоотношения между страните по делото са се развили по Раздел втори "Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор" от Г. трета от ЗУСЕСИФ. Стартирали са на 13.07.2018 г. с депозирано от страната проектно предложение по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 на ПРСР. След извършена процедура на подбор при изпълнение на чл. 29, ал. 2 от закона, бенефициерът е получил уведомително писмо от изпълнителния директор на ДФЗ № 21/М 7-2. То съдържа два раздела, обозначени с римски цифри. В първия от тях е вписано, че при оценката, процесното проектно предложение е получило 15 точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения за финансиране с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ 515183. 34 лева, представляващ 100% от одобрените инвестиционни разходи. Във втория раздел са описани три групи неодобрени разходи: 3429.18 лева за консултантски услуги по подготовката на проекта; 3429.18 лева – консултантски услуги по управлението на проекта; 223281.40 лева за компютърна техника и специализирано оборудване на кабинети. В тази част, съдържаща отказ от финансиране общо в размер на 230139.76 лева, административният орган изрично е указал на кандидата на подпомагане в края на уведомителното писмо, правната възможност да го обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му. Няма данни за обжалване, нито се твърди такова производство. Поради това в окончателния отказ е отхвърлено проектното предложение за 745323.10 лева, които представляват сбора между класираното предложение от 515183.34 лева и приетите три категории недопустими разходи в общ размер от 230139.76 лева Третата съществена част от писмото е уведомяването на общината, че преди подписване на административния договор и съгласно раздел 27. 1 от Условията за кандидатстване трябва да представи точно определените документи, обособени в три самостоятелни точки. Няма спор, че тези по т. 1 и т. 3 са под условие, зависимо от наличието на определени хипотези, които не се твърди, че са установени в настоящия случай. От значение за решаване на спора за законосъобразност на постановения отказ е само изискуемият документ под т. 2 – Удостоверение от органите на ИА "ГИТ" във връзка с обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП – оригинал или копие, заверено от кмета на общината. Изрично е указано в писмото, че изискуемите документи трябва да бъдат предоставени в срок до 30 дни от датата на получаване на писмото. Нещо повече, в последния абзац от стр. 2 от него, специално е обърнато внимание на общината, че ако представи изброените по-горе документи и отговаря на изискванията на раздел 27. 1 от условията за кандидатстване, ще бъде поканена да сключи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а в противен случай ще бъде издадено решение отказ да се предостави такава. Писмото е получено в общината на 1.04.2019 г. и 30 дневният срок е изтекъл на 2.05.2019 г. В този срок кметът не е извършил в ДФЗ никакви действия, в това число и уведомителни по настоящия проект - не е представил изискуемото по т. 2 удостоверение от ИА "ГИТ", нито е отговорил по някакъв начин на уведомителното писмо. След телефонно обаждане от администрацията на фонда е представил чак на 13.05.2019 г. – 11 дни след изтичане на крайния срок непълно удостоверение. При тези обстоятелства, административният орган е приложил разпоредбата на чл. 38, т. 3, задължаваща го да откаже предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не е представил в срок доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент. Законосъобразно се е позовал на неизпълнение на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ и правилата, оповестени в утвърдените Условия за кандидатстване и е отхвърлил изцяло проектното предложение. При тези данни по делото, административният съд правилно е констатирал липса на което и да било от отменителните основания по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство. На първо място се твърди неспазване от страна на административния орган на нормата на чл. 5, ал. 2 ЗОАРАКСД, задължаваща го служебно да поиска информацията от изпълнителната агенция. Във връзка с този довод, следва да се отбележи, че производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е строго формално. В закона са разработени правилата за предоставянето й чрез процедура по подбор. Едновременно с това е предоставена компетентност на ръководителя на управляващия орган да утвърди за всяка процедура насоки или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Самата процедура по изготвянето, оповестяването и утвърждаването е детайлно уредена в чл. 26 ЗУСЕСИФ по начин, който предоставя изрично правната възможност на всяко заинтересовано лице да направи писмено възражение в хода на общественото обсъждане. Веднъж утвърдени насоките/условията се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в Информационната Система за Управление и Наблюдение /ИСУН/ и стават задължителни за всички – кандидати и управляващ орган. Неслучайно в чл. 26, ал. 7 от закона са уредени изчерпателно хипотезите на промяната им след откриване на процедурата чрез подбор. Преценени от този аспект, предвидените в тях правила са задължителни за изпълнение и не могат да се дерогират чрез прилагане на общото правило на чл. 5, ал. 2 ЗОАРАКСД, на което се позовава жалбоподателят. Именно в тази връзка, административният орган в оспорения отказ се е обосновал с принципите по чл. 29, ал. 1 ЗУСЕСИФ за равнопоставеност между кандидатите и свободна и лоялна конкуренция. Поради това касационните доводи за начина, по който може по електронен път да се получи удостоверение от изпълнителната агенция за исканите обстоятелства, не следва да се обсъждат. Второто възражение в касационната жалба, отново свързано с прилагането на чл. 5, ал. 2 ЗОАРАКСД е във връзка с изпратено в ДФЗ удостоверение от ИА "ГИТ" на 3.04.2019 г., макар и по друг проект. Това твърдение също е неоснователно. Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства, кметът на общината е изпратил на 2.04.2019 г. във фонда заявка за авансово плащане по описания проект, който безспорно е напълно различен от процесния такъв. Към писмото е приложена Заявка за авансово плащане в бланков вид. В раздел "А" от нея в табличен вид е предоставена възможност на заявителя чрез полагане на отметка в нарочно квадратче да посочи приложените общи за всички ползватели документи. Такава отметка е положена в квадратчето на ред 8, на който документът е описан, както следва: "Удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 10 – приложимо за подмярка 7. 2. В случая се има предвид чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Цитираната правна норма от нея забранява подпомагането на кандидати когато е установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, че при изпълнение на договор за предоставяне на финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, договор за обществена поръчка, договор за концесия за строителство или за услуга са нарушили чл. 118, 128, 245, 301, 302, 303, 304 или 305 от Кодекса на труда. В същото време, изпълнителният директор е поискал с уведомителното писмо от 26.03.2019 г., получено от общината на 1.04.2019 г. – Удостоверение от органите на ИА "ГИТ" във връзка с обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП – оригинал или копие, заверено от кмета на общината. Цитираната разпоредба от ЗОП задължава всеки възложител да отстрани от участие кандидат, по отношение на който е установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Съпоставката на двете разпоредби показва съществена разлика между съдържанието на двата вида удостоверения, поради което представянето на удостоверение със съдържание по Наредба № 12/2016 г. не изпълнява задължението за представяне на удостоверение за отсъствие на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Това дава основание на съда да приеме, че с представяне на заявлението за авансово плащане с приложено към него удостоверение по наредбата, по никой начин не може да се приеме за изпълнено задължението за представяне на точно определеното удостоверение, касаещо настоящата процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор. Третото възражение в касационната жалба е за наличие на общодостъпно удостоверение, публикувано на интернет страницата на общината. При направената служебна справка в сайта на общината, раздел "Информационна секция", подсекция "Удостоверителни документи, касаещи община Самоков" е публикувано и Удостоверение от ИА "ГИТ". Съдържанието му отново касае само липсата на нарушения по чл. 118, чл. 128, чл. 245 и чл. 301-305 КТ, с което не покрива изискването на удостоверение за обстоятелствата по конкретизираната норма на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Още повече, че датата на обявеното удостоверение е 22.10.2018 г., а искането за представяне е половин година по късно, когато то вече не би могло да се счете за актуално. Ето защо и третото възражение е неоснователно. Решението на административния съд за отхвърляне на жалбата е правилно и следва да се остави в сила, но като се вземат предвид и изложените в настоящия съдебен акт мотиви. С оглед изхода на делото и направеното писмено искане от ответната страна за присъждане на разноски, касационният жалбоподател дължи 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение