Решение № 709 от 30.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Б. против решение 7468 от 26.08.2024г. по адм. дело 2803 /2023 г. на Административен съд Пловдив, с което жалбата му против заповед рег. 1983к-1988/24.10.2023 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР орган, в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал.1 ЗМВР и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден след образувано по реда на чл. 207, ал.1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство, в което в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. В изпълнение на чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материалите са предоставени на Б. за запознаване, като са служителя е осигурена възможност да направи възражения и да посочи доказателства (възражение от 28.08.2023г. на л. 53 от делото). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона. Приети са и писмените обяснения на служителя, представени на 13.09.2023г. (л. 33 от делото). Поради изложеното следва да се приеме, че заповедта е издадена след изпълнение на процесуалните изисквания на закона. Възражението, че връчването на заповедта по време на отпуск по болест представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, правилно е прието от първоинстнационния съд за неоснователно с оглед изричната разпоредба на чл. 229 ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, според която служебното правоотношение може да бъде прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение и по време, през което служителят е в отпуск. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на заповедта с материалния закон също следва да бъдат споделени. При правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба административният съд приема, че са налице основания по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР за санкциониране на служителя с най- тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно цитирания текст в тази категория попадат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата. В конкретния случай съставът на административния съд правилно приема, че след като на 16.06.2023г. около 22,15 часа, по време на служебно дежурство и в униформа жалбоподателят Б. управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1,13 %о, установена с техническо средство, а след това с кръвно изследване, служителят, младши инспектор, старши пожарникар в участък Пожарогасителна и спасителна дейност- Лъки на Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Асеновград към Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Пловдив при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР извършва тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, л. 1, т. 13 ЗМВР. В съответствие с доказателствата решаващият съд правилно приема, че завишената концентрация на алкохол в кръвта на Б. се дължи на съзнателна консумация на алкохол преди шофиране, а не на провеждано медикаментозно лечение. В този смисъл са първоначалните обяснения на служителя, представени на 19.06.2023г. и на 12.07.2023г., както и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- медицинска експертиза. Заключението на вещото лице правилно е кредитирано от съда като подробно и пълно, а също и поради факта,че не се опровергава от останалите доказателства и не е оспорено от страните. Установените по делото факти формират законосъобразното заключение, че поведението на Б. е в противоречие с правилата на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. а и б. б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това и като участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България и на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда през работно време, а също и по време на отпуск. Извършеното от служителя е несъвместимо с цитираните правила за етично поведение и представлява деяние, уронващо престижа службата. Принадлежността на Б. към структурите на МВР е публично демонстрирана (деянието е извършено по време на дежурство и в служебна униформа) и създава предпоставки за намаляване на доверието в органите на Министерство на вътрешните работи, част от които е Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението с оглед обществената чувствителност към този род нарушения на правилата за движение, които могат да имат тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората. В този смисъл е тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело 4/ 2007г. на Върховния административен съд. Това е основание извършеното от Б. да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а не като нарушение по чл. 200, ал.1, т. 12 ЗМВР. Доводът, че наказанието е наложено без да е извършена преценка на цялостното поведение на служителя, също е неоснователен. При преценката на вида на наказанието е съобразена законовата регламентация и обстоятелството, че извършеното от Б. е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР. При издаване на заповедта са обсъдени вредните последици от деянието, изразяващи се в увреждане на доброто име на Главната дирекция Пожарна безопасност и защита на населението и на МВР и формата на вината, като е съобразено, че служителят е шофирал, съзнавайки че преди това е употребил алкохол и възможните негативни последици от това. Отчетена е и цялостната служебна дейност на Б., съпоставена с тежестта на извършеното нарушение. С това изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР са изпълнени, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства, а направените от страна на жалбоподателя доказателствени искания са уважени. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съдебния състав правни изводи. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението юридическото лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, в чиято структура е административният орган, сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,