Решение № 13637 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4559/2013 г.

Решение № 13637 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4559/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Румена Емилова Владимирова против заповед № ЧР-П-23 от 06.03.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е нищожна, тъй като не е подписана саморъчно от органа, посочен като издател и незаконосъобразна поради това, че служебното правоотношение е прекратено преди влизане на новото длъжностно разписание в сила, не е извършено реално съкращаване на длъжността и срокът на предизвестие е неправилно определен. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на икономиката и енергетиката (решение на Народното събрание от 29.05.2013 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България) оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Владимирова е назначена като държавен служител на длъжност "младши експерт", в Регионален сектор "Плевен", отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" в главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, като заема една от двете щатни бройки за длъжността в сектора съгласно длъжностното разписание от 01.01.2013 г. Със заповед № РД-16-357/04.03.2013 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма, по предложение на директора на главната дирекция изменя длъжностното разписание на министерството, считано от 01.04.2013 г. и утвърждава, считано от последната дата, организационно-управленска структура и ново длъжностно разписание на ведомството, според което регионален сектор "Плевен", в отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" в главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" е закрит. На основание описаните структурни промени със заповед № ЧР-П-23/06.03.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 01.04.2013 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Заповедта е подписана саморъчно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - почеркова експертиза). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на икономиката, енергетиката и туризма е орган по назначаването на държавните служители в министерството съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и е подписана саморъчно от органа, посочен като издател. Поради това настоящият състав приема, че оспорената заповед не е нищожна, а доводът на жалбоподателката в обратния смисъл е неоснователен. При постановяване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл. 12 и чл. 30, ал. 6 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (отм.) министърът на икономиката, енергетиката и туризма утвърждава ново длъжностно разписание на ведомството и определя областните градове, в които се създават териториалните звена на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и тяхната численост. Обстоятелството, че предложението за промени в структурата на главната дирекция е направено от директора, а не от главния секретар на министерството съгласно изискването на чл. 12 от правилника, в случая не води до заключение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предложението не обвързва компетентния орган, поради което допуснатият процесуален пропуск не се отразява на характера на волеизявлението на министъра - акт на свободно изразяване на нормативно установените правомощия. Заповедта е издадена и след осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. С утвърждаване на новото длъжностно разписание, считано от 01.04.2013 г. целият Регионален сектор "Плевен" на отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" в главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" е закрит. С това длъжността, заемана от жалбоподателката като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания е премахната. Ето защо настоящият състав приема, че е налице съкращение за заеманата от служителката длъжност и оспорената заповед е постановена при спазване на изискванията на материалния закон. Възражението, че съкращение не е извършено, тъй като общата численост на главната дирекция е запазена, е неоснователно. Общата численост на служителите в териториалните звена на главната дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" е определена с Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (отм.), но министърът на икономиката, енергетиката и туризма има право да определи броя на териториалните звена, областните градове, в които се създават такива и тяхната численост (чл. 30, ал. 6 от правилника). Следователно министърът е оправомощен да извършва структурни и длъжностни промени в териториалните звена на дирекцията в рамките на общата численост. Ето защо закриването на някои от регионалните центрове (в случая на регионален сектор "Плевен"), обосновава извод за съкращаване на длъжностите в тези териториални звена, независимо че общата численост на териториалните поделения на дирекцията е запазена. Обстоятелството, че заповедта е издадена преди влизане в сила на новото длъжностно разписание не обосновава извод за нейната незаконосъобразност, поради факта, че действието на заповедта е отложено изрично и настъпва от датата на влизане в сила на длъжностните и структурни промени. Неспазването на срока на предизвестие също не опорочава оспорения акт, тъй като определянето на такъв срок не е свързано с установяване на материалноправните основания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не е задължителен елемент от заповедта (арг. в този смисъл е и нормата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, според която при неспазен срок на предизвестие на служителя се дължи обезщетение). Ето защо възраженията на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Доводът за незаконосъобразност на заповедта поради неизвършен подбор между служителите също е неоснователен. Такъв би могъл да се извърши, ако длъжността съществува като нормативно определена позиция, но е намален броя на служителите, които я изпълняват. В случая целият регионален сектор "Плевен" е закрит и по този начин е премахната и длъжността, заемана от жалбоподателката като нормативно определена позиция, поради което подбор не би могъл да се извърши. Допълнително следва да се посочи, че дори да са налице основания за провеждане на подбор, то органът по назначаването няма такова нормативно установено задължение, тъй като Законът за държавния служител не регламентира такова изискване. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, както и на въведени в закона или утвърдени от органа правила в тази насока, преценката за това кои от служителите ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. Това, както и изложеното по-горе относно компетентността на издателя, формата на акта и отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налага извода, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение