Решение № 11978 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16131/2009 г.

Решение № 11978 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16131/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Аксаково срещу решение № 1661 от 15.10.2009 г. постановено от Административен съд Варна, трето отделение, ХХIХ състав по адм. д. № 1297/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Маринка Антонова Кръстева излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на отказ, изразен в писмо изх. № ОД-6202 от 21.07.2008 г. на кмета на община Аксаково за заверяване на молба-декларация и издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка за поземлен имот № 007332, находящ се в м. "Хюрта", землището на с. Климентово. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по отношение на процедирания имот не е приложима забраната на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ, в приложимата редакция преди изменението обнародвано в ДВ, бр. 10/6.02.2009 г., тъй като имотът не е от категорията, визирана в чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ. В изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд, административния съд е назначил съдебно-техническа експертиза. Съобразно заключението на вещото лице имота не е бил отчуждаван, за този имот няма издаден акт за общинска собственост, както и протоколно решение за причисляване на имота към земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При тези констатации, съдът е приел, че за този имот не се прилага забраната по чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ в приложимата редакция. На това основание отказа за удостоверяване е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на касационни отменителни основания. Молбата за издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК е подадена на 19.06.2008 г. пред некомпетентния орган ОСЗ Аксаково. Към този момент е приложима редакцията на чл. 19, ал. 8, т. 1, пр. 2 от ЗСПЗЗ съобразно която за срок от 5 години за земите по ал. 1 общините не могат да издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс. За да приложима тази забрана обаче следва да се установи, че земеделската земя е от категорията, визирана в чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени за възстановяване. С оглед установяване на тези правнорелевантни факти са дадени указания с отменителното решение на Върховния административен съд. В производството след връщане на делото за ново разглеждане, съдът е установил, че земеделската земя, за която е направено искането няма решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което тази земя да е определена като стопанисвана и управлявана от общината. При това положение по отношение на тази земя не е приложима законовата забрана за издаване на удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК, предвидена в приложимата редакция на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ. Правните изводи на решаващият съд са съобразени с мотивите на решение № 5997 от 11.05.2009 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение. Изрично в тези мотиви са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да събере доказателства дали земеделската земя е определена като такава по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ при изпълнение на процедурата по ал. 2 и ал. 3. Именно при спазване на тези указания, съдът е събрал и преценил относимите доказателства. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,