Решение № 12790 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2009 г.

Решение № 12790 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Варна против решение № 1766 от 20.12.2008 г., постановено по адм. дело № 967 от 2008 г. на Административен съд - Варна. С касационната жалба са наведени твърдения за недопустимост, алтернативно се пледира за неговата неправилност. Относно твърдяната недопустимост е посочено, че съдът е постановил решение извън предмета на делото, а именно вместо да се произнесе по искането на жалбоподателя Веселин Димитров за обявяване на нищожност на заповед № 0529/01.03.2007 г., издадена от кмета на общината Варна, първоинстанционният съд се е произнесъл, като е отменил процесната заповед, без да е налице искане от страна на жалбоподателя. Посочва се също така, че даже и да е налице искане за отмяна, то същото би било недопустимо с оглед просрочието му, което е още едно основание да недопустимост на решението. Неправилността на първоинстанционното решение според касатора се изразява в това, че съдът необосновано е приел оспорваната заповед като такава издадена в резултата на производство по чл. 99 и сл. от АПК, а не като такава, с която се поправя допусната явна фактическа грешка. Ответната страна - Веселин Павлов Димитров с писмен отговор по касационната жалба, подаден в срока по чл. 163 във вр. с чл. 228 от АПК, поддържа, че обжалваното съдебно решение е допустимо и правилно респ. твърденията на касатора за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, застъпва, че касационната жалба е допустима, но е неоснователна. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящият съдебен състав като прецени допустимостта на касационната жалба намира че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срок, поради което и е процесуално допустимо за разглеждане За да се произнесе, Върховният административен съд, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба против Заповед № 0529/01.03.2007 г., издадена от кмета на общината Варна, с която е изменена предходна негова Заповед № 3236/13.10.2006 г., в частта относно покупко-продажната цена и режийните разноски, свързани с продажба на общински недвижим имот в полза на ответника Димитров и представляващ 108 м2 идеални части от поземлен имот № 29 с обща площ от 216 м2, находящ се на улица "Сава", № 43, от кв. 15, както и в частта относно реда на ценообразуването. Обхвата на търсената защита от страна на жалбоподателя е прогласяването за нищожен на оспорвания акт. Съдът е провел съдебното производство, приключило с решение, с което се отменя процесната заповед, приемайки че издаването му е било недопустимо. Решението е недопустимо като постановено извън предмета на делото и обхвата на търсената съдебна защита. Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. От това обаче не може да бъде изведен извод, че съдът можа да отмени оспорения акт, ако липсва искане за това, какъвто е и настоящия случай. Диспозитивното начало в административното правораздаване, макар и стеснено като приложение, не е изключено. При положение, че жалбоподателя е търсел прогласяване на нищожност на заповедта на кмета, съдът е следвало да ограничи предмета на съдебна проверка, единствено до основанията, водещи до нищожност на акта - чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. В тази връзка, Административен съд - Варна, произнасяйки се по искане, което не е въведено от жалбоподателя, е постановил недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено изцяло, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение: