Решение № 8947 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 22/2016 г.

Решение № 8947 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 22/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е."ЕАД - гр. П. / понастоящем преименувано в "Е. Ю."/, ЕИК ********* чрез юрк. Пенелова срещу решение № 2365 от 24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1604/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от касатора срещу Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се представлява. От същия чрез юриск. Петров по делото е постъпила молба от 31.05.2017 г., с която се поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендират се разноски. Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юриск. Василева, която оспорва касационната жалба, съответно твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, развити в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която подлежащото на касационен контрол съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил иска на "ЕВН Б. Е." ЕАД - гр. П. срещу КЕВР за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 2260 лв., причинени от осъществяване на административнонаказателна дейност- издаване на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-156/31.07.2014 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 25.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят уточнява претендираните от него имуществени вреди, както следва: същите представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателно производство, образувано по жалбата на дружеството срещу наказателно постановление № НП-156/31.07.2014 г. на КЕВР. С решение № 380/19.02.2015 г., постановено по НАХД № 6957/2014 г. по описа на Районен съд - П., цитираното по-горе наказателно постановление, с което на "ЕВН Б. Е." ЕАД - гр. П. е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, е отменено като незаконосъобразно. Горепосоченото решение на РС -П. е оставено в сила с решение № 1222/16.06.2015 г., постановено по КАНХД № 1015/2015 г. по описа на Административен съд - П.. За да стигне до този правен резултат, АС П. е приел, че платените адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление и не представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплащането на адвокатско възнаграждение според съда е израз на доброволен акт и резултат от свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, което действие поначало / и особено в случая/ не е задължително и необходимо, доколкото в административнонаказателния процес действа принципа на служебното начало и съдът е длъжен да следи за пълното изясняване на спора от фактическа страна - от една страна, а от друга - конкретният случай не се отличавал с особена фактическа и/или правна сложност. Отделно от гореизложеното, АС-П. е стигнал до извода за неоснователност на иска и поради обстоятелството, че към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие с адвокат дружеството е разполагало с назначени на щат поне 10 юрисконсулта, поради което, дори да се приеме увреждане, то то не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с издаденото НП. От друга страна - ищецът сам се е поставил в ситуацията да понесе имуществена вреда и следва да понесе санкцията по чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като евентуалното увреждане е причинено поради изключително негова вина. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилен е формирания от административния съд извод, че платените суми за адвокатски възнаграждения за процесуална защита по административно-наказателни дела не са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и не съставляват вреда от него, тъй като имат договорен характер и адвокатската защита в административнонаказателния процес не е задължителна. Този въпрос е разрешен с ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ОС на Първо и Втора колегии на ВАС по т. д. № 2/2016 г., съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правото на адвокатска защита е гарантирано от Конституцията на Р. Б. /чл. 56/. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на дружеството -ищец за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление, въпреки наличието на упълномощени по делата юрисконсулти, съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите на дружеството действие, а още по-малко като причиняване на увреждането по изключителна вина на увредения. В този смисъл неприложима е разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ изключваща отговорността на ответника за вреди. Тъй като административният съд е обсъдил единствено хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ и не е изложил мотиви за това налице ли са или не останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /а такива мотиви не е редно да се излагат за първи път от касационната инстанция, тъй като биха лишили страната от гарантираната им правна защита на две инстанции/, то съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото -върнато за ново произнасяне от друг състав на АС- П.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение