Решение № 11307 от 8.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кауфланд България ЕООД Енд Ко КД, със седалище гр. София, чрез адв. Казармов като процесуален представител, срещу решение 1490 от 08.03.2022 г., постановено по адм. дело 7073/2021 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването му поради неправилно конституиране на Висшия съдебен съвет като страна по спора, а алтернативно се претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София, Висшият съдебен съвет (ВСС), Министерството на отбраната и областният управител на област София, чрез пълномощниците си, в писмени отговори и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Министерството на регионалното развитие и благоустройството не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Кауфланд България ЕООД Енд Ко КД срещу заповед 18-5314/14.05.2021 г. на началника на СГКК София в частта, с която на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, изразяващо се в промяна на границите между поземлен имот с идентификатор 68134.512.125 и поземлени имоти с идентификатори 68134.512.683 и 68134.512.684 в съответствие с границите на УПИ IV-1018, 1160 за хипермаркет, офис-сграда, открит и етажен паркинг, кв. 50 и УПИ III-250, кв. 37 по действащия регулационен план на местност ГГЦ Зона В-17, гр. София. С обжалваното решение оспорването срещу заповедта е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, без съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че в случая се касае за непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Излага съображения, че с исканото изменение се засягат границите на имоти 68134.512.683 и 68134.512.684, собственост съответно на Министерство на отбраната и Областна администрация област София, вписани в кадастралния регистър на основание представени актове за публична държавна собственост (АПДС) от 2015 г., 2016 г. и 2018 г., като имот с идентификатор 68134.512.684 е предоставен за управление на Висшия съдебен съвет с решение 405/21.07.2017 г. на Министерски съвет на РБ. Позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че западната и източната граница на имот 68134.512.152, собственост на касационния жалбоподател и заявител в административното производство, се изменя, при което се застъпват имоти 68134.512.683 и 68134.512.684, чиято площ се намалява съответно със 192 кв. м. и 68 кв. м., т. е. със заявеното изменение се отнемат части от тях. Достига до извод, че предвид наличието на конкуриращи се титули за собственост, изразеното несъгласие от заинтересованите лица и явното им противопоставяне срещу претендираното изменение, е установено наличието на спор за собственост между страните, който подлежи на разрешаване по общия исков ред. По тези съображения приема за законосъобразен отказа на административния орган да одобри изменението в КККР в тази част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на съдебния акт по отношение на ВСС, тъй като последният не е вписан в кадастралния регистър като собственик или носител на друго вещно право за имот, засегнат с оспорената заповед и по този начин направеното от него възражение не следва да се съобразява, съответно неправилно е конституиран като заинтересована страна в съдебното производство. При оспорване на заповеди, издадени на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради отстраняване на непълноти и грешки, каквато е настоящата хипотеза, с право на жалба разполагат заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР ЗКИР - собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, засегнати от изменението, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. След промяната на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР (ДВ, бр. 41/2019 г.) това са не само вписаните като носители на такива права в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, а всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява наличието им. В настоящия случай Висшият съдебен съвет се легитимира като носител на предоставено му право на управление по отношение на засегнат от изменението имот въз основа на АПДС 09825/02.04.2018 г, с предмет ПИ с идентификатор 68134.512.684, съобразно решение 405/21.07.2017 г. на Министерския съвет на РБ. В него в графа: съставени по-рано актове са записани АПДС от 1999 г. и от 2015 г. Ето защо, ВСС се явява заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, поради което в това качество е уведомен за образуваното административно производство и подаденото от него възражение спрямо заявеното изменение законосъобразно е взето предвид от началника на СГКК София при издаване на оспорения административен акт. Обстоятелството, че отразеният в кадастралния регистър като собственик Областна администрация - област София не възразява изрично в административното производство, не изключва легитимацията на другия субект с права върху имот с идентификатор 68134.512.684, предмет на изменението. След като на ВСС е предоставено управлението на този имот, то правилно първата инстанция го конституира като заинтересована страна в съдебния процес и постановява решението си с негово участие. Наведените доводи в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Законосъобразни и обосновани са направените в обжалваното решение изводи за издаване на оспорената заповед при спазване на относимите материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 ДР ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже претендираното изменение съгласно чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД - 02 - 20 - 5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая със заповедта в оспорената част се отказва исканото изменение поради констатирано от административния орган наличие на спор за материално право предвид отнемането, в полза на имота на касатора с идентификатор 68134.512.152, на части от съседните имоти с идентификатори 68134.512.683 и 68134.512.684, по отношение на които заинтересованите лица в първоинстанционното производство и настоящи ответници - Министерство на отбраната и ВСС притежават вещни права. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на "легитимно" подадено възражение срещу претендираното изменение от страна на Министерство на отбраната, което неправилно е зачетено от административния орган и от съда. Доводи за ненадлежно оправомощаване на длъжностното лице, подало възражението, могат да се релевират единствено от министъра на отбраната като представляващ министерството, притежаващо правото на собственост в случай, че волята му не е съобразена. Това не се установява, а точно обратното - в съдебното производство чрез процесуалния си представител същият изрично изразява становище за законосъобразност на постановения отказ за изменение на КККР по отношение на ПИ с идентификатор 68134.512.683, основан именно на подаденото в административното производство възражение, с което действията на подписалото го лице са потвърдени. По делото е установено, че границата между имотите е нанесена в КК по съществуващите на място трайно материализирани граници, като от вещото лице е установено, че те не съвпадат с имотните и регулационни граници от действащите кадастрален и регулационен план за УПИ IV-1018, 1160. Спорът за собственост в случая е заявен с депозираните възражения срещу исканото изменение поради предвиденото с него застъпване на границата на съседни имоти. Отделно от това от заключението на съдебно-техническата експертиза не се констатира разминаването на кадастралната граница между имотите с регулационната да е в резултат на приложена регулация. Действително имотната граница се поставя в съответствие с регулационната съгласно § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР при наличието на уредени сметки по регулация, каквито в случая не се установяват. Няма придаваеми части към УПИ, собственост на заявителя по действащия регулационен план на местност ГГЦ Зона В-17 от 1987 г., изменен със заповед РД 09-50-1528/06.12.2021 г. на главния архитект на Столична община, спрямо които придаваеми части да се приеме, че същият е приложен с изплащането им. Поради непопълването на бивш имот с пл. 270-2, кв. 50 по АПДС от 1999 г. с площ от 5589 кв. м. в кадастралната основа на действащия регулационен план, то според вещото лице той не може да бъде индивидуализиран с точни граници и да бъде установено дали съвпада с границите на имоти с идентификатори 68134.512.683 и 68134.512.684 по отразения в КККР начин. Въпреки това е установено, че с предвиденото изменение границите на тези имоти се засягат, като от страна на засегнатите лица са депозирани възражения. Налице са конкуриращи се титули за собственост - АПДС от 2015, 2016 и 2018 г., които макар и съставени след одобряване на КККР удостоверяват вещни права на заинтересованите лица в административното производство по отношение на същите в обхвата, както са нанесени в кадастралната карта. В този смисъл е правилен изводът на съда, че привеждането на имота на жалбоподателя в съответствие с документа му да собственост и съобразно регулационните граници не елиминира наличието на спор за материално право. Лицата, притежаващи вещни права спрямо съседните два имота се противопоставят на исканото изменение, като твърдят, че границата с имота на жалбоподателя е нанесена в кадастралната карта правилно по съществуваща материализирана на място такава, съвпадаща с регулационната и съобразно легитимиращите ги титули за собственост. При тези данни законосъобразен е изводът на съда, че се касае за грешка по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, която следва да се отстрани в кадастралната карта едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. Изрично изразеното несъгласие от заинтересованите лица, чиито права са засегнати от заявеното изменение се счита като оспорване на правото на собственост на заявителя по отношение частите от имота, които се включват в него, като площта му се увеличава съгласно представената скица-проект. При това положение и при наличие на противопоставими титули за собственост правилно органът се произнася с отказ да извърши исканото изменение на кадастралната карта. Налице е индиция за спор за материално право, след решаването на който може да бъде заявено изменение на КККР по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Нито началникът на СГКК София, нито административният съд разполагат с компетентност да определят точното местоположение на границата между процесните имоти, чието изместване се претендира. Наведените в касационната жалба възражения, свързани с източниците на вещни права и липсата на идентичност между поземления имот, описан в АПДС от 1999 г. и нанесените в кадастралната карта с идентификатори 68134.512.683 и 68134.512.684 не следва да се обсъждат, тъй като подлежат на преценка в исковото производство. Доводите за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. От съда са обсъдени всички събрани по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, в тяхната съвкупност. Относимите за спора факти за правилно установени. Изложени са съображения по възраженията на страните. Проверката на административния акт е извършена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК. Не са допуснати и сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От заключението на вещото лице се установява, че процесните поземлени имоти са нанесени в одобрената кадастрална карта по материализирани на място граници, т. е. по приоритета съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗКИР, а не по б. "г" от същата норма, т. е. това обстоятелство не е останало неизяснено, както се твърди в касационната жалба. Въпросът, който според жалбоподателя изисква допълнително установяване, а именно съществува ли спор за материално право, не е от компетентността на вещото лице. Преценката относно правилността на констатацията на органа за пречка да се одобри претендираното изменение в хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР се извършва от съда въз основа на приетите по делото доказателства, като в случая е изведен законосъобразен извод за наличие на такъв спор, който подлежи на разрешаване по общия исков ред. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, касаторът Кауфланд България ЕООД Енд Ко КД дължи такива на Службата по геодезия, картография и кадастър София и на Висшия съдебен съвет в размер на 100 лева за всеки един от тях, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,