Решение № 9615 от 28.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ В. Ц. И. , чрез адв. Иванов от АК - Ямбол, против Решение 64/05.05.2023 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело 297/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед ТУ/04-00004/07.02.2022 г. на зам.-кмета на Община Ямбол, разпореждаща премахването на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на незаконен строеж Второстепенна постройка 1 , находящ се в поземлен имот с идентификатор 87374.540.178 по КК на гр. Ямбол, като извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Ответникът зам.-кметът на Община Ямбол, чрез пълномощника си юрк. Караиванова, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователен е основният довод на оспорващия, свързан с неизследването от административния орган на търпимостта на строежа. Противно на тезата на касатора, в заповедта се съдържат, макар и лаконични, мотиви за недопустимост на постройката по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на нейното изграждане. Освен това, дори изначалното немотивиране по същество на извода на органа за отричане на търпимостта на строежа и неустановения момент на извършването му не биха представлявали абсолютни основания за отмяна на заповедта. Преценката дали строежът е търпим съобразно датата на осъществяването му и съответно неподлежащ на премахване подлежи на изследване и от съда, попадайки в обхвата на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 и чл. 171, ал. 5 АПК. В тази насока са и задължителните указания за тълкуване на закона в постановеното при първото разглеждане на делото от касационната инстанция Решение 10252/14.11.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело 5242/2022 г. Липсва спор за принадлежността на наредения за премахване обект сред дефинираните като строежи по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Изграждането му без разрешение чл. 148, ал. 1 ЗУТ, респ. чл. 55 ЗТСУ (отм.), го квалифицира като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая, според показанията на доведените от жалбоподателя свидетели, наредената за премахване постройка е изградена през лятото на 1998 г., който период определя като приложими разпоредбите на § 16, ал. 2 (започнати между 08.04.1987 г. и 30.06.1998 г. строежи) и ал. 3 (започнати след 30.06.1998 г. строежи) ПР ЗУТ. Доколкото няма данни, нито твърдение, незаконният строеж да е бил деклариран пред одобряващите органи в сроковете по двете разпоредби, същият не може да се ползва от търпимостта само поради неизпълнението на това кумулативно изискуемо условие, независимо дали е допустим по градоустройствените планове и правила. Следователно, заповедта за премахването му е материално и процесуално законосъобразна, а решението, отхвърлящо жалбата срещу нея правилно. Изложеното мотивира оставянето в сила на оспорения съдебен акт чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията чл. 143, ал. 3 АПК, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение