Решение № 3553 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2019 г.

Решение № 3553 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ч. Караиванова от [населено място], обл. [област], подадена чрез пълномощника й адв. И. Маринов. Жалбата е срещу решение № 476 от 05.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1315/2018 г. от Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против решение № 16/112/10340/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/207 от 11.04.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) – Пловдив. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по жалба на Ч. Караиванова срещу решение за налагане на финансова корекция № 16/112/10340/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/207 от 11.04.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ - Пловдив. С него на Ч. Караиванова е определена финансова корекция в размер на 48 892 лв., като е отказано второ плащане и е определена сума за възстановяване в размер на 24446. 00 лв. от получено първо плащане по договора № 16/112/10340 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). С обжалваното решение № 476 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 1315/2018 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен административен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд е приел също, че административният акт е издал, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Оспореният акт бил издаден и при спазване на материалноправните разпоредби. В тази насока съдът е приел, че от жалбоподателката е било налице неизпълнение на поетите задължения по т. 4. 26 и т. 4. 27 от Договор № 16/112/10340 от 13.05.2014 г. А също и нарушение от нейна страна на изискванията на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 9). Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, на 13.05.2014 г. Ч. Караиванова е сключила договор № 16/112/10340 с Държавен фонд "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В т. 4. 26 от Договора е определено, че ползвателят е длъжен да води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера. Съгласно т. 4. 27 от Договора ползвателят е длъжен да съхранява всички документи, свързани с изпълнението на бизнес плана за срок от 5 години след сключването на договора. Тези договорни задължения са отражение на разписаното със същото съдържание в чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9. В този случай нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 разписва, че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. От данните по делото се установява, че са били налице предпоставките на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 и т. 4. 26 и т. 4. 27 от Договора, както правилно е приел първоинстанционния съд. Установява се, че касаторката Ч. Караиванова не е водила в счетоводната си система всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР. Установено е безпротиворечиво, че в хода на административното и в съдебното производство са представени три различни варианта на счетоводни книги. Първоначално в представените счетоводни книги при заявката за второ плащане не е имало счетоводни записвания за реализирани приходи от дейността по мярка 112 през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Според представените същите счетоводни книги при проверката на място е установена разлика в счетоводните записвания спрямо същите счетоводни книги при заявката за второ плащане - има дописвания в материалната книга, книгата за разходите и книгата за приходите. Но не е имало представени първични счетоводни документи, въз основа на които са направени вписванията по счетоводните книги. След откриване на производство по налагане на финансова корекция с писмо от 04.01.2018 г. са представени Материални книги за съответните години с отбелязвания за заприходен биотор съответно през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и Книга за приходите з 2017 г. с отразен брутен размер на приходите за 2017 г. Не е имало обаче отново приложени фактури и документи за извършено плащане, а само са били приложени приемо-предавателни протоколи. Посочените данни от счетоводните книги са важни, тъй като касаят реално извършени разходи и приходи от дейността по реализиране на бизнес плана, въз основа на който Ч. Караиванова е одобрена за подпомагане по мярка 112. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при толкова различни данни в счетоводните книги, не може да се приеме, че жалбоподателката доказва приходи от дейността за целия период от 2014 г. до 2017 г. Както и не доказва реално извършени разходи във връзка с дейността през същия период. Следва да се посочи, че в процесният административен акт неправилно са посочени като основания за неговото издаване разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Производството пред административния съд е започнало по реда на ЗПЗП във връзка с Наредба № 9, която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, според § 4 ПЗР на Наредба № 9. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по заявлението за подпомагане, респ. по заявката за второ плащане е по реда на Наредба № 9, която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. По ЗУСЕСИФ се разглеждат дела с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай. В случая процесното решение на директора на ОД на ДФЗ - Пловдив обаче е издадено и на основание разпоредбите на относимата Наредба № 9. Затова неправилното смесване от административния орган на процедурата по ЗУСЕСИФ следва да се приеме, че не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като то не се отразява върху разпореденото с процесното решение. Така е, защото административният орган има правомощието да разпореди същия резултат и на основание чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касаторката за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,