Решение № 11360 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2014 г.

Решение № 11360 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София, чрез пълномощника му юриск. Мариела Панчева, против Решение № 8027 от 17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 10638/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено, като незаконосъобразно, Уведомително писмо (УП) изх. № 02-070-2600/828 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., с което по Общо заявление за подпомагане УРН 248978 частично е отказано изплащане на субсидия по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) и изцяло е отказано плащане по Схема за национални доплащания на площ (СНДП). Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени изцяло решението, като вместо него да постанови друго, с което да остави в сила оспорения административен акт. Прави възражение за прекомерност. Ответната страна - "ЕКО-БУЛ" ООД, гр. Габрово, представлявано от Мехмет Самсунлу, чрез пълномощника си адв. Евгения Йончева, в писмено възражение оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е правилно и обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "ЕКО-БУЛ" ООД, гр. Габрово, против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-070-2600/828 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., в частта, с която по Общо заявление за подпомагане УРН 248978 е отказано изплащане на субсидия по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания на площ (СНДП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2). Оспорващият е възразил против наложената санкция твърдейки, че е наложена при съществено нарушение на материалноправните разпоредби и е помолил съда да я отмени в оспорваната част. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане УРН 248978 по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания на площ (СНДП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2). В резултат на извършени чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните, в заявлението за подпомагане са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните площи и ДФЗ - РА частично отказва финансово подпомагане по СЕПП и НР2 и изцяло отказва финансово подпомагане по СНДП. За да достигне до обжалвания резултата административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в необходимата форма. Според съда, основен проблем на административната процедура е, че допустимият слой е променен в хода на административното производство, а законът не предвижда възможност за ново очертаване при актуализиране на цифровите ортофотокарти. Съдът е посочил, че ответникът не е длъжен да се съобрази с допустимия слой, определен от МЗХ, а съгласно чл. 28, § 2 от Регламент 1122/2009/ЕО административният орган е могъл да извърши и други подходящи административни проверки, както и проверка на място. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна и компетентно изготвена. Съдът е приел и това, че администрацията не е изпълнила задълженията си, визирани в чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като не е дала възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство, вкл. не го е запознала с допустимия слой. Нарушени са и принципите, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК. Административният орган не е изяснил служебно фактите и обстоятелствата от значение за спора. Въз основа на тези съображения съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция (РА) заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, т. е. при проверки за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони - по реда на чл. 37 от закона. Предвид изложеното по-горе, съдът правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно. Този извод е обосновал със заключението по изслушаната съдебно - техническа експертиза по делото, която съдът е кредитирал изцяло. С експертизата са установени несъответствия между установения от административния орган размер на недопустимите площи, и този установен от вещото лице и по трите заявени мерки за подпомагане - СЕПП, СНДП и НР2. Съответно от вещото лице е установено разминаване и в процента наддеклариране, поради което съдът е приел за незаконосъобразно уведомителното писмо и в частта за наложената санкция за бъдещ период. Направените констатации в таблиците на уведомителното писмо не внасят яснота как е формирана волята на административния орган. Съдът правилно е съобразил и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. определяща, че данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Правилна е преценката на съда, че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление не са били изяснени, което е в противоречие с приложимите административно-производствени правила и принципите, регламентирани в чл. 12 и 13 от АПК за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Правилно съдът се е позовал и на нарушенията на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил земеделския производител за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Няма колебания в практиката на ВАС, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Пред настоящата инстанция с отговора на касационната жалба от ответника е направено искане за присъждане на разноски, което предвид изхода на делото настоящият съд счита за основателно. Приложени са пълномощно, списък на разноските съгл. чл. 80 от ГПК и платежен документ доказващ изплатен адвокатски хонорар в размер на 650 лв. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за своевременно и основателно с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Действително се касае за касационно производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което платеното възнаграждение в размер 650 лв. е прекомерно и следва да се намали до размера съобразен с разпоредбата на чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. ДВ, бр. 28 от 2014 г. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Това обосновава извода на настоящия съд, че адвокатското възнаграждение като прекомерно следва да бъда присъдено в размера по чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в ред. ДВ, бр. 28 от 2014 г.), а именно - 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,