Решение № 15522 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2013 г.

Решение № 15522 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Минерални бани, с. Минерални бани, обл. Хасково, представляван от председателя Мехмед Шакир, подадена чрез адв. Влахов, срещу решение № 79 от 27.03.2013 г., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. дело № 413/2012 г., с което е обявена нищожността на решение № 256 от 17.04.2009 г. на Общински съвет - Минерални бани, взето с протокол № 26 от заседание на общинския съвет, проведено на 17.04.2009 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/, чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/ и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, необоснованост и постановяването му в нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на решението на Общински съвет - Минерални бани. Ответникът по касационната жалба - Окръжна прокуратура - Хасково не изразява становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на оспорения административен акт, административният орган не е съобразил приложимата редакция на чл. 14, ал. 7 ЗОС, съгласно която не могат да бъдат отдавани под наем обекти - публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране, между които са и язовирите, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК и чл. 19, б. "в" ЗВ. Намира също така, че в конкретния случай не са налице и изключенията по § 3 и § 4 ПЗР на ЗСН, доколкото липсват регистрирани сдружения за напояване на територията на общината, отдадените под наем язовири са предимно за рибовъдство, както и няма съгласуване с надзорния орган - Министъра на земеделието и храните. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административния съд - Хасково се е развило по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково против цитираното решение на Общинския съвет - Минерални бани, с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, включително и съдебно - техническа експертиза, назначена по делото, които е обсъдил и е установил правнорелевантните факти по спора. Не е имало спор между страните, че с протестираното решение на Общинския съвет - Минерални бани, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, във връзка с чл. 14, ал. 7 ЗОС и чл. 13 от Наредбата за общинската собственост, ОбС - Минерални бани е дал съгласие за отдаване под наем чрез публичен търг с явно наддаване на имоти публична общинска собственост, представляващи девет язовира, подробно индивидуализирани в решението. За да обяви нищожност на процесното решение на общинския съвет, съдът е приел, че то е постановено при липса на материална компетентност на общинския съвет за отдаване под наем на имоти - публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране, както и в противоречие с материалния закон, тъй като правното основание, послужило за приемане на оспореното решение не е налице. Съдът е посочил и по делото не се спори, че имотите са публична общинска собственост. Предвид този статут и съобразно разпоредбата на чл. 20 от Закона за водите, управлението на водните обекти, публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия. Законът за водите е специален закон, който регламентира реда за управление и разпореждане с водните обекти, публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. Ето защо по отношение на визираните обекти са приложими нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите и обектът не следва да се отдава под наем по реда на ЗОС. Първоинстанционният съд е обсъдил и приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОС в редакцията му към момента на взетото решение, посочена като правно основание за издаване на акта на Общинския съвет, като е преценил, че текстът изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК. С тези аргументи Административният съд - Хасково е счел, че оспореното решение на Общинския съвет - Минерални бани е издадено при липса на законова материална компетентност, както и при съществено нарушение на материалния закон - чрез посочване на правно основание, което е неприложимо и е обявил решението за нищожно. Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за водите, респ. Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорно е установено по делото, че процесните обекти - язовири са публична общинска собственост, като за тях по делото са приложени актове за публична общинска собственост, имащи констативно действие и представляващи годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализираните в тях обекти. Не са налице и доказателства посочения обект да попада в кръга на обектите по § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. В тази връзка следва да се има предвид, че § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване е съобразен с чл. 12, ал. 4 ЗОС, във вр. с чл. 14, ал. 7 от същия закон. След изменението, публикувано в ДВ, бр. 15 от 2011 г. на горната разпоредба, ограниченията за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост е отпаднало, но решението на общинския съвет е взето през 2009 г. и следователно е трябвало да се приложи по - стария ред. Правилно съдът е преценил, че в конкретната хипотеза е приложим чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, по силата на който обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В чл. 19 от Закона за водите /редакция от ДВ, бр. 34/2001 г./ са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях попадат и язовирите съгласно т. 4, б. "в", за което обстоятелство всъщност не се спори. От този закон и по - конкретно от разпоредбата на чл. 20 следва, че такива обекти се предоставят на концесия от общинския съвет. Не е налице предвиденото изключение за язовири, респ. микроязовири по чл. 13, т. 1 ЗВ /с комплексен и значим характер/ и включени в имущество на търговски дружества или на сдружения за напояване, защото такива доказателства по делото няма нито пред първата инстанция, нито са представени в касационното производство. В този смисъл позоваването на Закона за сдруженията за напояване е неотносимо и възражението в касационната жалба на Общински съвет - Минерални бани е неоснователно. Протестираното решение на Общинския съвет - Минерални бани е основано на чл. 14, ал. 7 ЗОС и няма данни процесните язовири да са предназначен за напояване, за да е била длъжна общината по § 3 ПЗР на ЗСН да предаде владението им на сдружения за напояване. Няма данни и за постъпило искане по реда на нормата на § 3 ПЗР на ЗСН. Няма никакви доказателства и за регистриране на сдружения за напояване, които съгласно чл. 2 ЗСН са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия /територия на сдружението/, в качеството им на юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон. В случая е без значение дали имотите са били в имуществото на организации по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, а е необходимо язовира да е предназначен за напояване и да има положително съгласуване с надзорния орган. Противно на твърденията в касационната жалба, от оспореното решение на общинския съвет не става ясно за каква дейност язовирите се отдават под наем, не е налице и съгласуване с надзорния орган. По изложените по - горе съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че са били налице материалноправни предпоставки както за отдаване на язовирите под наем чрез търг, така и за предоставянето им на концесия. Както вече се посочи, Закона за водите, респ. Закона за концесиите, са специални по отношение на Закона за общинската собственост и изключват приложението му. Неоснователно е и твърдението, че дори и да са допуснати нарушения в условията и процедурата за предоставяне на язовирите под наем, то това нарушение не е такова, че да обоснове неговата нищожност. В конкретния случай не се касае до нарушение в процедурата по отдаване под наем чрез търг на обект - публична общинска собственост, а до пълна липса на правно основание за отдаване под наем, което нарушение води до нищожност на постановения административен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение