Решение № 8947 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 699/2019 г.

Решение № 8947 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 699/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Михайлова против решение № 7456 от 10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 9830/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на М. Михайлова против отказ, обективиран в писмо изх. № САГ18-УТ00-228/21.08.2018 г. на главния архитект на Столична община за издаване на удостоверение за търпимост за строеж "ограда", находящ се в УПИ ХХХV-362, кв. 8, м. "Цар Борис ІІІ" по плана на гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че със заявление от 10.07.2018 г. М. Михайлова иска да й бъде издадено удостоверение за търпимост на строеж – "ограда", изграден по регулационните граници на УПИ ХХХХ-362, кв. 3, част от УПИ ХХХV-362, кв. 8, местност "бул. "Цар Борис ІІІ" по плана на гр. София. Към заявлението е приложена декларация, че строежът е изграден през 1989 – 1990 г. от тогавашните собственици на имота. В подкрепа на годината на изграждане на строежа, декларирана от жалбоподателката, са приложени и нотариално заверени декларации от съседи на имота. По безспорен начин по делото е установено, че за процесния строеж не са издавани строителни книжа. С оглед установената година на изграждането на незаконния строеж неправилно съдът и административният орган приемат, че за същия е приложим § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ е неприложима, тъй като визирания в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а е относима за строежи изпълнени в периода 1.07.1998 г. – 30.03.2001 г. и то за тези, които не се обхващат от § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ ( ДВ, бр. 82/2012 г.), т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. След като строежът е изграден през 1989-1990 г., то спрямо него може да намери приложение нормата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, съгласно който незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая в административното и съдебното производство не са събрани доказателства, установяващи деклариране на строежа в законоустановения срок, поради което не може да се направи извод за приложимост или не на разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Следователно обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени, а делото да се върне на главния архитект на Столична община, който следва да установи подадена ли е декларация за незаконния строеж в законоустановения срок съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ и в зависимост от това да извърши преценка налице ли са материалноправните предпоставки на цитираната норма за издаване на удостоверение за търпимост на процесния строеж. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,